Loading...
Преди три години участвах в един от първите епизоди на подкаста Капитал Green. За заглавие редакторите тогава избраха една от най-ясните ми прогнози от разговора:
„До няколко години въглищните ни ТЕЦ ще са мъртви.“
Макар и старо, интервюто все още си струва: https://www.youtube.com/watch?v=GelX_Y7xS0A
Поглед към представянето на българската енергетика през изминалия февруари показва, че май се оказах прав. Ето какво виждам при сравнение с февруари, 2025 г. (доста по-студен от сегашния):
Потреблението е почти същото – над 3,500 GWh. Производството на електричество от нашите централи обаче отчита срив – от 3,790 (2/2025 г.) до само 3,236 GWh (2/2026 г.). От значим нетен износител сме се превърнали в нетен вносител на електричество. Този внос през февруари, 2026 г. се прекъсва само в няколко дни по обяд, когато е било много слънчево.
АЕЦ Колзодуй е произвела малко по-малко ток, но голямата разлика идва от лигнитните ни ТЕЦ. Миналата година те работиха здраво почти през целия месец като осигуриха общо 1,510 GWh (40% от тока). Тази година производството им е мизерно като за зимен месец – само 746 GWh – рекорден февруарски минимум. При наличните цени на газа и въглеродните квоти, въглищните ни ТЕЦ бяха напълно изхвърлени от пазара от газовите ТЕЦ на Гърция, която отчита рекорден нетен износ за месеца. Разбира се, това се отразява най-тежко на Мини Марица-изток, които ще отчетат нови рекордни загуби.
Имахме късмет с наличието на много вода, така че ВЕЦ в страната произведоха 523 GWh (при само 210 GWh, 2/2025 г.). Забележително е, че въпреки огромния нов инсталиран капацитет от фотоволатични централи, те дават по-малко този февруари (282 GWh), отколкото през 2025 г. (348 GWh).
Голямата разлика между 02/2025 и 02/2026 г. са гигантските инвестиции в нови фотоволтаични паркове и батерии. Ефектът им върху енергетиката ни засега не изглежда положителен. Те съществено допринасят за финансовата смърт на въглищните ТЕЦ, но за съжаление не могат да ги заместят, когато има реална нужда от енергия. Затова ставаме все по-зависими от внос.
Дойде март, а с него и ежедневните нулеви и отрицателни цени на тока в слънчевите дни. България вероятно отново ще стане нетен износител, но продавайки слънчев ток на огромна загуба. Вечер и сутрин ще внасяме на скъпия ток от Гърция. Фотоволтаиците ще се изяждат едни други, но покрай тях ще затънат и всички други производители на електричество – най-вече въглищните ТЕЦ, които осигуряват техническите характеристики на системата (баланс, честота, инерция и др.).
Реално имаме две опции: а) инвестираме в газови ТЕЦ и ставаме зависими от внос и ценови шокове (като очертаващият се точно днес); или б) прекратяваме плащанията за въглеродни квоти и въглищните ни ТЕЦ възкръсват.
Тъй като не виждам воля за промяна в политиката, ми се струва, че по-скоро ще се случи първото.
