Loading...
Още от началото на периода на бюджетното разхлабване (което си е като друго разхлабване, ама бюджетно) алармирах, че има две причини за повишаване на разходите. Едната е ударни инвестиции в инфраструктура, а втората е при икономическа или друга криза, когато държавата трябва да налива пари, за да спаси и производството, и потреблението.
Рискът е, че когато миналата година си теглил 18 млрд. лева дълг, за тази година вече са изтеглени 750 милиона, а лихвите се покачват, няма накъде да наливаш повече пари при криза. И се озоваваме в положението на ултрабързи скокове в цените на петрола и газа, и то когато и търговският ни дефицит е на рекордни стойности въобще в историята. Тоест, ние вече сме загубили конкурентоспособност още преди кризата с Ормузкият проток. Държавните разходи вече смазват частния сектор, изсмукват му служителите, а инвеститори вече бягат от страната.
На този фон политическият дебат е основно клюки и интриги. А именно можеше да бъде момента да се отпушат инвестиции в инфраструктура (магистрали, жп линии, енергетика), за да се вдъхне малко кураж и в бизнеса и той да си разтвори джобовете и да инвестира в дълготрайни материални активи. Само че въпросът е с какви пари ако дефицитът и без това чупи тавана. Едното е съкращаване на ненужни обществени поръчки. Другото е съкращаване на администрация. Третото рязане на субсидии. Оттам стимулиране и на частните инвестиции в инфраструктура. Приватизация на ненужни обекти. Гарантиране на доставките. Отстраняване на пречките пред частни инвестиции през безумни регулации и насаждане на страхове.
Всичко може, стига да имаме държавници, а не хора, които мислят за 6 месеца напред.
