Loading...
Точно три седмици след началото на войната в Персийския залив става все по-вероятно тя наистина да се превърне в „най-тежката енергийна криза в историята, а пазарите подценяват мащаба на прекъсванията“. Щом дори Фатих Бирол, директорът на Международната агенция по енергетика ясно го заявява, значи катастрофата вече е неизбежна.
Ето какво се случи от началото на март дотук.
Веднага след първите удари на САЩ и Израел, Иран атакува няколко кораба и де-факто затвори Ормузкия проток. Това парализира трафика за 20% от петрола, 20% от втечнения природен газ, 50% от торовете и значим дял от търговията с алуминий, сяра, хелий и множество други жизненоважни за света суровини и продукти.
После започнаха и ударите по пристанища, тръбопроводи, рафинерии и инсталации за втечняване. Хранилищата в Залива бързо се напълниха и всички възможни пътища за заобикаляне на протока вече се използват. Светът реши веднага да освободи 400 милион барела от стратегическите си резерви – около 3.5-4 милиона барела дневно. Освен това санкциите за руските горива бяха вдигнати.
Всичко това обаче има само временен и много ограничен ефект. Към днешна дата страните в Залива са преустановили добива на около 10 милиона барела петрол дневно. Всеки ден това число расте и създава огромна дупка в глобалния баланс на горива. Физически недостиг вече се усеща в Южна Азия – страни като Индия, Пакистан, Бангладеш страдат най-много. Неслучайно цените там вече надхвърлят $170 на барел, докато в САЩ все още са под $100. Петролните пазари са разбити на база зависимостта си от доставки от Близкия изток. Цените неизбежно ще растат с всеки изминал ден на блокада.
Катарската инсталация за втечняване и износ на природен газ, която осигурява 20% от глобалните доставки, бе бомбардирана и загуби 17% от капацитета си за следващите пет години. Това вече представлява необратим удар с дългосрочен ефект за всички страни, които разчитат на внос на втечнен природен газ. Цените в Източна Азия и Европа скочиха над 60 евро/MWh, а това е само началото. Скъп газ автоматично означава скъпо електричество, скъпи торове и скъпи храни след няколко месеца.
Тези ефекти вече са практически гарантирани дори войната да спре утре и корабите изведнъж пак да тръгнат. Разстройването на веригите на доставки е толкова силно, че ще са нужни поне 6 месеца за нормализацията им.
И тук идва най-лошата за мен новина. Вчера медиите съобщиха, че САЩ изпращат нова военна сила към Залива – 5000 морски пехотинци на борда на десантния мини-самолетоносач USS Boxer и придружаващата го флотилия. Той ще се присъедини към USS Tripoli (2500 пехотинци), който вчера навлезе в Малакския проток.
На пръв поглед това показва решимостта на Тръмп и би трябвало да е предвестник на скорошно разрешаване на конфликта. Сценарият е познат – героите на Америка избиват набързо лошите, добрите получават властта в Техеран и светът е спасен. Нали така?
За съжаление Чък Норис тъкмо почина (Бог да го прости – беше явление в спорта и киното, което остави следа!), а реалността не е точно като във филмите. Първият проблем е, че USS Boxer отплава от Сан Диего и ще има нужда от поне 4 седмици, за да достигне дестинацията си. Това ни гарантира още един месец агония, в който може да се случи какво ли не. Например Иран може да довършат инсталациите за втечнен газ в Катар, което би имало немислими последствия както за Катар, така и за целия свят.
Вторият проблем е, че сухопътна операция срещу Иран е непредсказуема. Може да се окаже относително бърза победа, но може да се превърне и в безкрайна война с много жертви, защото Иран не е Венецуела, а по-скоро нещо като Афганистан, но много по-голямо, силно и издръжливо. Колкото и ужасяващ да изглежда, вторият сценарий ми се вижда по-вероятен.
Междувременно в Персийски залива се заформя хуманитарна катастрофа. В него от три седмици са затворени около 3200 кораба с десетки хиляди души екипаж, които вече нямат достатъчно вода, храна и гориво. Пристанищата се неспособни да ги поемат, а малко желаят да поемат риска да минат през протока под възможен обстрел или мини.
Страните от Залива – особено Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ – доскоро някои от най-богатите и сигурни в света, вече са в политико-икономически шок, който няма просто да отмине. Не бива да забравяме, че това са скорошни образувания без реална национална идентичност, история и корени – буквално пясъчни кули, изградени с парите от нефта и газа. Докато парите ги има, всичко е наред. Изчезнат ли, партито свършва. Ако войната продължи по-дълго, самото съществуване на тези държави е застрашено.
Какво значи всичко това за нас в Европа?
Ще сърбаме попарата на необмислените си и наивни действия и бездействие през 21 век. Краят на историята явно се отлага, а ние все още отказваме да го приемем. Сблъсъкът с реалността ще бъде много болезнен.
Дано не съм прав и всичко да свърши много скоро с преговори и разбирателство за мир и свободна търговия!
