Крайно време е да преоценим наличието, използването и като цяло подходът към местните си ресурси от всякакъв вид

В контекста на разговорите за диверсификация на енергийните доставки, които водим вече пета година, и особено на лайтмотива „заменихме една зависимост с друга“ трябва да се направят две уточнения:

– Първо, Европейският съюз внася около 5-6% от петрола и природния си газ от Близкия Изток и физическите доставки не са толкова чувствителни към шокове в региона.

Когато делът на вноса от един или няколко доставчици не е голям, нарушените доставки сравнително лесно могат да бъдат компенсирани от други доставчици или чрез промяна в потреблението, което е нееластично, но не чак толкова, колкото обикновено се представя. Разбира се, при някои страни в ЕС – Унгария, Словакия, Италия, Белгия – имат особености, но не изглеждат като нещо, което не може да се реши в духа на добросъседството.

– Второ, петролът и втечненият природен газ са международно търгувани стоки, при които, дори и да има малък риск за физическите доставки в ЕС, дефицити на други места в света увеличават цената. С други думи, и тук, според мен, горният аргумент е валиден, замяната на внос от тръбопроводи с внос от танкери излага ЕС на други рискове и създава различни зависимости, свързани с предвидимостта и поносимостта на цените. Това обаче не е разговор за диверсификация, а за зависимостта от внос, наличието на местни ресурси, използване на заместители на природния газ както за неенергийно потребление, така и за енергийно такова, че и за производство на ел. енергия. Вносът на природен газ формира над 85% от потреблението в ЕС, а на петрол – над 95%.

– Първият пример показва как диверсифицираните доставки играят нещо като застраховка, казано по друг начин – in case shit happens #ChrisRock. Вторият пример показва ограниченията на международната търговия, при които дори и да имате физическа доставка, тя може да се забави, да се пренасочи или да бъде на забранително висока цена, казано по друг начин – when the shit hits the fan никой няма да излезе сух. От 2020 г. наблюдаваме проблеми с доставки/цени на всичко от суровини до крайни продукти и би трябвало да осъзнаваме, че business as usual вече не работи. Крайно време е да преоценим наличието, използването и като цяло подходът към местните си ресурси от всякакъв вид.