Опасностите на популизма, срещу който трябва да се борим

Мнозина казват как българският държавен дълг е толкова нисък (около 30% от БВП), че дори и да правим големи дефицити следващите няколко години, това няма да бъде особен проблем. За целта показвам две графики на Испания в периода на предишната голяма криза.

Само за 6 години (2007-2013) държавният дълг на страната нараства от 36 на 94% от Брутния вътрешен продукт. Тоест, приблизително от сегашните нива на България до доста неустойчиви такива. При това до 2007 г. бюджетът беше на излишък и Испания беше давана за пример за благоразумно управление. Няколко години по-късно страната вече трябваше да плаща по над 6% за милиардите нови заеми, които беше принудена да тегли. Безработицата скочи от 2 млн. на 6 милиона души. Сред младите достигна 25 процента. Въпреки всички мерки.

Защо се получи така? Основният удар дойде от секторът на недвижимите имоти, който беше в невиждан бум, след което балонът се спука. Лошите кредити се покачиха от 1 на 11 процента, откъдето дойдоха проблеми и за банките. Дългът нарасна почти тройно, за да бъдат спасени те.

Последваха мерки по съкращения на разходи баш по време на криза, което е доста лоша политика. Испания беше останала без муниции, за да отговори на спадащата икономика, а бюджетната политика влоши нещата допълнително.

Важното за нас е могат ли да се правят паралели с България. Могат, защото изходните ни позиции са подобни. Не мисля, че кризата тук може да дойде от банките, няма никакви индикации за това. Ще дойде обаче от щедростта на правителствата, които раздават хеликоптерни пари основно на чиновници и на близкия до властта бизнес. И когато кризата дойде, ще останем без муниции за отговор. А точно тогава ще трябват пари, за да се мине сравнително гладко през нея.

Това са опасностите на популизма, срещу който трябва да се борим. Той опустошава конкурентоспособността и в крайна сметка се озоваваме в положението на Гърция и Испания, които са принудени да свиват бюджетите си в най-неподходящия момент. Затова е добре да избираме политици, които мислят поне няколко хода напред, а не от днес за утре.