Loading...
Европейската комисия излиза с план „AccelerateEU“ за овладяване на ценовите шокове и възможния недостиг на енергия и суровини в резултат от войната в Персийския залив. Кампании за промяна на потребителските навици, гасене на лампи, затваряне на врати, ограничаване на отопление и климатици, придвижване с велосипеди, по-малко летене…
Това не е стратегия. Това е лист хартия, залепен върху счупен прозорец по време на ураган. Докато Ормузкият проток е затворен и най-важните материални потоци за оцеляването на цивилизацията – нефт, газ, торове – са фатално прекъснати, Брюксел предлага да се свием в землянките и задължително да не пътуваме до работа поне в един ден от работната седмица.
Само преди три десетилетия, когато българите мечтаехме за присъединяване, Европейският съюз беше нещо съвсем различно. Клуба на богатите и свободните. Първото обединение в историята на Великите сили, в основата на Индустриалната революция – Великобритания, Германия и Франция. Надеждна енергетика, разчитаща на микс от различни източници, собствен добив и сигурен внос. С много ядрени реактори, които даваха стабилна и евтина енергия. Европейска общност за въглища и стоманата и Европейска общност за атомна енергия. Индустриална сила. С фабрики, които произвеждаха, изнасяха, иновираха. Не се чудеха само как да отговорят на поредната регулация и да намаляват въглеродния си отпечатък.
Европейският бизнес модел беше най-ясно изразен в Германия:
Евтина енергия и суровини от Русия + Квалифицирана работна ръка + Високи технологии = Икономически колос, който залива света с качествени стоки и смазва всяка конкуренция.
Днес от тази формула не е останало почти нищо.
В продължение на години Европейският съюз действаше така, сякаш физиката е въпрос на политическо решение. Сякаш енергията ще бъде винаги налична, винаги евтина, винаги доставяна от някой друг. Сякаш светът е вечно отворен супермаркет, в който Европа влиза с карта без лимит и излиза с всичко нужно за безгрижен живот.
Това се превърна в най-скъпата илюзия на 21-ви век.
Евтината енергия остана в миналото. Квалифицираната работна ръка остаря и се пенсионира. Инженери и работници с умения са кът. Знаещите и можещите търсят късмета си отвъд Атлантика или в Далечния Изток. Индустрията се затваря или се мести. А технологиите? Те също следват евтината енергия и амбициозните умове – към САЩ, към Азия, към места, където токът, газът и горивата не са лукс.
Докато всички световни региони инвестираха в енергийна сигурност, в добив и производство, в инфраструктура, Европа инвестираше в самочувствие и морално извисяване. В регулации. В идеята, че може да излезе от индустриалната ера и да левитира в някакъв измислен пост-материален свят.
От чудесни постижения на технологията, ВЕИ се превърнаха в идеология. Не като допълнение, а като заместител на всичко останало. В същото време бяха затваряни ядрени мощности, въглищни централи, рафинерии, леярни. Беше забравена самата идея, че Европа трябва да добива, преработва и произвежда на собствена територия.
Днес реалността се връща с неплатима лихва. Затварянето на Ормузкия проток не е просто геополитически проблем. То е тест по физика и икономика едновременно. Когато 20% от глобалния поток на нефт, горива и втечнен газ, плюс огромна част от доставките на торове, хелий и сярна киселина са блокирани, няма значение колко зелени цели си си поставил. Няма значение колко директиви си написал. Няма значение колко трилиони евро си изсипал в субсдиране на ВЕИ, електромобили и термопомпи. Има значение само дали имаш енергията и материалите, от които зависи оцеляването ти.
Същите политически течения, които допреди няколко години искаха да ограничат вътрешните полети по идеологически причини, днес ще постигнат целта си по съвсем различна линия – просто няма да има достатъчно гориво и самолетите, и да искат, няма как да излетят. Не, защото сме станали по-зелени, а защото сме станали по-слаби. Същото се отанся и за всяка друга форма на енергийно потребление – каране на личен автомобил, отопление, охлаждане и т.н. – която стои зад разбирането за висок стандарт на живот.
Европа се опита да живее „чисто“, без да произвежда мръсните неща, които правят чистия живот възможен. Проблемът е, че светът не функционира така. Енергията не е идеология. Тя е условие за съществуване. Суровините не са абстракция. Те са основа на всяка индустрия. И зависимостта не изчезва, когато спреш да говориш за нея. Днес Европа не просто е зависима. Тя е зависима без буфери. Без резерви. Без време.
Планът „AccelerateEU“ звучи като наръчник за оцеляване в недоимък. Пестете. Намалявайте. Ограничете. Не летете. Въртете педалите. Да се чете като: „Обеднявайте с удоволствие и мярка“.
И затова най-честният му прочит за мен е:
“Deccelerate EU”: Гасете лампите. Затваряйте вратите. Закриваме.
Ако желаете, можете да прочетете подробностите за новия проблясък на еврократите в новината. Може обаче да ви се догади… https://www.capital.bg/…/4903148_ek_gasete_lampite…/
