Това беше надсловът на Деня на кариерното развитие на Минно-геоложкият университет, който се проведе вчера в София.
Посланието на плаката пък беше още по-силно:
„Най-ценният природен ресурс… си ти“
Неочаквано за мен, имах честта и удоволствието да участвам активно в събитието – в дискусия с ректора Ивайло Копрев, модерирана от Добрина Чешмеджиева пред стотици млади хора.
Казахме доста неща, но тук се спирам само на най-важното.
Човешката цивилизация дължи съществуването си на работата на геолозите, миньорите и сондьорите. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен с машини от метал или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Няма нещо, което има значима роля в ежедневието ни и не отговаря на горното описание.
Модерното общество обаче толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага – благодарение на невероятната ефективност на добивната индустрия – че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение. Оттам и тези професии дълго време бяха подценявани.
Добрата страна на енергийни и суровинни кризи като текущата е, че ни приземяват, напомняйки ни откъде идват благата и кой работи, за да ги имаме.
Вчера научих два уникални факта за Минно-геоложкия университет, които трябва да споделя:
1. Практиките в университета започват от първи курс. Всеки петък е ден за практика. Няма друг толкова интегриран с бизнеса университет в България.
2. Само 25% от приетите в МГУ реално завършват. Това показва, че хич не е лесно и дипломата наистина има тежест.
Младите инженери от МГУ имат бъдеще. Очаква ги глобален пазар на труда, където ще бъдат търсени, а са твърде малко. От нас зависи да направим така, че да останат в България, тоест добивната индустрия у нас да се развива и расте.





