Loading...
На 26 февруари Индийският съвет за ценни книжа и борси (SEBI) обяви реформи, които позволяват на взаимните фондове да разпределят до 35% от активите си в некорелативни (неосновни) инвестиции, включително ETF-и върху злато и сребро. Отделна директива на SEBI относно методологията за оценяване влиза в сила на 1 април – след броени дни – като задължава индийските ETF-и да използват спот цените, публикувани от местните борси, вместо международните бенчмаркове на LBMA. Практическият резултат – нетната стойност на активите (NAV) на индийските фондове ще отразява местните условия на търсене, при които среброто обикновено се търгува с премия спрямо Лондон.
Индустрията на взаимните фондове в Индия управлява приблизително 81 трилиона рупии (около $970 милиарда). Дори скромно разпределение води до огромно търсене. Долната картинка показва няколко различни сценария за търсене на сребро.
При 1% участие – 34 милиона унции ново търсене, което е приблизително половината от очаквания структурен дефицит в света за 2026 г. При 3% новото търсене надвишава целия годишен дефицит. При 5% това представлява около 20% от общото глобално минно производство.
Това не е спекулативно търсене от дребни инвеститори. Това е институционален капитал с многогодишен инвестиционен хоризонт, разпределян от фонд мениджъри в рамките на регулирана среда. След като фондовете изградят позиции в благородни метали, те обикновено ги поддържат през различни пазарни цикли.
Апетитът на Индия към сребро вече беше изключителен преди реформата на SEBI. Страната е внесла приблизително 180–190 милиона унции през 2025 г. – около една четвърт от световния добив. Притокът към ETF-и върху сребро почти се е утроил на годишна база до 234.7 милиарда рупии. Промяната в правилата на SEBI добавя институционален канал към вече най-силния физически пазар на сребро в света.
Влизането в сила на 1 април означава, че това не е далечна възможност. Това е краткосрочен катализатор с конкретна дата на активиране – след 18 дни.
