Тези дни по медиите излязоха няколко интересни новини за успешни проучвателни дейности на европейски компании. Първо норвежката Equinor откри поредните две нови находища в Северно море. После италианската Eni доказа запаси от над 30 милиарда куб. метра природен газ в либийската акватория на Средиземно море. И двете компании са сред водещите доставчици на нефт и газ за Европейския съюз и са много слабо засегнати от кризата в Персийския залив, където повечето нефтодобивни гиганти имат сериозна експозиция, която сега им носи негативи.
Реалността е, че ако ЕС иска да бъде енергийно обезпечен и малко по-устойчив на кризи като настоящата, трябва да прави всичко възможно да насърчава и промотира търсенето, проучването и добива на нефт и газ както на собствена територия, така и в близкото си обкръжение – Северна Африка, моретата около Скандинавския полуостров, Източното Средиземноморие, Черно море. Такива новини трябва да станат ежедневие.
Да, ама не. Както научаваме от третата новина, вместо това „Брюксел работи за международен мораториум върху сондажите за нефт и газ в Арктика“. Според Норвежката дирекция за офшорни ресурси около 60% от неоткритите запаси на страната се намират в Баренцово море, тоест в Арктика.
Наблюдаваме странна ситуация:
Норвегия се опитва да принуди Европейския съюз да се замисли за енергийната си сигурност, тоест да не се самоубива зорлем. Уви, дори и по време на блокада на Ормузкия проток и надвиснала глобална енергийна катастрофа, съюзът е сюрреалистично глупав – държи се като залепен на асфалта, 16-годишен зелен активист – както в действията, така и в бездействието си…





