Loading...
България вече била световен лидер по съотношение между мощности за съхранение и размер на цялата енергийна система. Над 2 милиарда долара инвестиции – Китай може спокойно да каже „тенкю“. Та до тук „ура“ – българи – юнаци.
И натискът продължава: още солари, още батерии, още „зелена революция“ – пълно густо. А вървим към пропаст с духова музика.
Да, батериите значително облекчават проблемите с балансирането на системата при масовото навлизане на солари. Но само ако са част от много по-широка трансформация на електроенергийния пазар, мрежата и начина на управление на системата.
Проблемът в България вече не е липсата на ВЕИ, а асиметрията между производството и потреблението. Соларите произвеждат огромни количества електроенергия в обедните часове, когато потреблението често е недостатъчно.
При това те са концентрирани в огромни соларни паркове, а не дисперсирани по покривите на потребителите.
Резултатът? Отрицателни цени; принудително ограничаване на мощности; претоварване на мрежата; нестабилност в балансирането; натиск върху базовите мощности.
АЕЦ не може просто да спре. ТЕЦ-овете обаче спират – и после системата плаща цената.
Батериите могат да поемат излишната енергия при пиковата слънчева генерация и да я върнат вечер, когато потреблението расте, а соларите вече не работят.
Но тук идват големите „но“.
Първо, батериите не създават енергия – те само я преместват във времето. Ако има няколко последователни дни със слаба слънчева генерация през зимата или в преходните сезони, батериите не могат да заместят базови мощности като АЕЦ Козлодуй или термо централи. Те могат да освободят енергия за няколко часа. А след това?
Второ, основната полза от батериите е дневна, не сезонна. Те работят отлично в рамките на 2-6 часа – идеално за вечерния пик. Но не решават седмичните и сезонните дисбаланси. Точно никак.
Трето, масовото навлизане на батерии започна да увеличава нестабилността на системата, защото собствениците им се интересуват преди всичко от печалба, а не от системна стабилност.
И какво получихме? Локални претоварвания; ценови спекулации /търговците също трябва да ударят кьоравото/; нестабилност при едновременно зареждане и разреждане; концентрация на пазарна мощ в няколко играча.
Истинският проблем е, че най-силното лоби в българската енергетика в момента е това на ВЕИ и батериите. На практика почти никой не може да предприеме реални стъпки за стабилизиране на системата. Влизаме в режим на свободно падане.
Нещо подсказва ли ви, че България е „изпреварила света“ в тази сфера, защото е по-умна или по-прозорлива? Единственото, в което традиционно сме сред световните шампиони, е корупцията.
Е, вече имате и отговора защо у нас е „по-така“.
Припомнете си основното уравнение.
От едната страна има относително стабилно и неособено еластично потребление, както и относително фиксиран общ обем приходи от продажба на електроенергия в системата.
От другата страна стои постоянно нарастващ брой ВЕИ и батерии, които – за да останат „на вода“ – трябва да канибализират всички останали участници в системата.
И когато прекалено много играчи се борят за един и същ ограничен приход, резултатът не е „зелена трансформация“, а енергийна война и колапс вътре в самата система.
И когато ви внушават, че трябва да сте горди, защото все повече ВЕИ влизат в системата, а вие виждате, че цените растат, то си задайте въпроса – кой плаща за зелената революция?
