„Прегрява“ ли българската икономика?

Все повече показатели сочат, че отговорът е „да“:

• Само за няколко години износът престана да бъде двигател на растежа – заместен от вътрешното потребление;

• От края на 2019 г. (точно преди Ковид) досега износът е нараснал в реално изражение с едва 12%, докато потреблението на домакинствата – с 31%;

• Почти огледално на потреблението расте вносът – с 33% за същия период;

• Това се вижда от платежния баланс – дефицитът по текущата сметка нараства от 574 млн. евро през 2024 г. до близо 6.7 млрд. евро през 2025 г.;

• България отчита най-висок ръст на потреблението на домакинствата в целия ЕС за 2025 г. (4.44%); също така и най-висок реален ръст на продажбите на дребно за март 2026 г. (12.4% на годишна база);

• Безработицата е най-ниската в ЕС;

• България отчита най-висок ръст на разходите за труд в ЕС през 2024 г. (12.8% за 12-те месеца до декември) и през 2025 г. (14.2%); Ръстът на заплатите продължава да е висок и през първото тримесечие на 2026 г. – 16.1% в обществения сектор и 11.9% в частния сектор към март на годишна база;

Всичко това се подхранва от съчетанието на бюджетна и кредитна експанзия: общите бюджетни разходи нарастват със 17.8% през 2025 г. и със 17% за 2026 г. (до момента); банките отпускат на домакинствата по около 1 млрд. евро нови кредити месечно (ипотечни и потребителски) – най-висок ръст в еврозоната.

Това не може да продължава безкрайно дълго, неминуемо следва корекция – и колкото по-късно започне тя, толкова ще е по-болезнена.