Цените на природния газ в различните региони по света бяха започнали да се сближават. Този процес спря с избухването на войната в Персийския залив, затварянето на Ормузкия проток и ударите срещи катарската инсталация за втечняване. Средните априлски цени отново рязко разделят производителите от вносителите. Това е отлична новина не само за големите износители, но и за цялата им индустриална база, която е в много силна конкурентна позиция.
Впечатление прави абсолютният исторически минимум, постигнат в Waha, хъв в Пермския регион в Западен Тексас и Ню Мексико = -6 долара/mmBtu. Скокът в добива на нефт там води до толкова много страничен добив на газ, че той не може да бъде усвоен и изпратен някъде за използване или износ. Неслучайно, там в момента се правят най-големите инвестиции в гигантски изчислителни центрове за изкуствен интелект в света.
Канада също отчита много ниски цени. Водещият американски хъб за търговия с газ (Henry) също показва значим спад спрямо зимата. Причината е все същата – добивът е толкова голям, че дори комбинацията от нови инсталации за втечняване и нови газови турбини в центровете за данни не могат да го усвоят напълно. В Русия пък газът традиционно е много евтин, а ниският износ за Европа допълнително потиска цените му.
В регионите на нетен внос обаче положението хич не е розово. Япония, Корея и Индия отчитат най-високите цени, следвани плътно от Европа и Китай. А сме едва в началото на сезона на запълването на хранилища и потреблението е на минимума си.
Цените на газа в Китай и Индия ясно показват защо това гориво никога няма да бъде в основата на тамошните енергетика и индустрия. Тези страни ще направят всичко възможно, за да запазят доминацията на въглищата, които добиват основно на собствена територия и многократно по-евтино.
На фона на тази реалност за мен остава загадка защо Европа прави всичко възможно да зависи от природен газ както в енергетиката, така и в отоплението и индустрията си. В мирни времена, отворена търговия и ниски цени това изглежда напълно логично и обосновано, но те май останаха в историята. Единственият начин да променим тази реалност минава през развитие на собствен добив и внос от разнообразни, но възможно най-близки дестинации.





