Търсенето – и намирането – на външен виновник за всеки неуспех е много типична българска особеност. Каквото и да се случи накриво, масовото обяснение все измисля някаква конспиративна теория със замесени външни зли сили и трети страни. Търсенето на вината – и съответната корекция – в собствените ни действия и/или бездействие е по-скоро рядкост, характерна за успешните хора и нации.
Доскоро смятах това за уникална нашенска черта, която е сред основните причини за изоставането ни в сравнение с европейския Запад. Вече не мисля така. Все по-често ми се струва, че напоследък целият Европейски съюз страда от този синдром и симптомите се засилват.
Днес виновна за поредната година на стагнация ще бъде „войната в Иран“. Тя се добавя към списъка от събития и личности, с които европейските институции вече традиционно обясняват провала на икономиката на ЕС през последното десетилетие – ковид, Газпром, Путин, войната в Украйна, Тръмп, евтиния китайски износ, Израел, безплатните въглеродни емисии за фабриките извън ЕС, климатичните промени…
Докато войната в Украйна е в Източна Европа и пряко засяга ЕС, то войната в Иран очевидно е далеч. В такава ситуация далечните и незамесени пряко страни обикновено печелят, тъй като нямат разходи, а икономиките им биха могли да се възползват. Норвегия, Аржентина и Канада например отново са в такава позиция и го правят. САЩ и Израел участват в тази война, но икономиките им засега не изглежда да страдат особено. Китай също планира стандартен ръст, въпреки че е изключително силно и пряко засегнат от спрелия износ от Персийския залив.
Единствената уж глобална „велика сила“, която открито планира да ближе рани за поредна година е Европейският съюз. И пак виновникът явно не бил в Брюксел, Берлин или Париж, а някъде в неизвестното.
Аз пък си задавам няколко прости въпроса:
КОЙ ни сра в гащите, че енергетиката ни пак не е подготвена?
КОЙ ни сра в гащите, че нямаме достатъчно собствени торове?
КОЙ ни сра в гащите, че нямаме достатъчно собствени горива?
КОЙ ни сра в гащите, че нямаме достатъчно метали и други критични за индустрията суровини?
КОЙ ни сра в гащите, че нямаме армия и флот, способни да въдворят ред, където е нужно, за да имаме всички гореописани неща и да живеем добре?
Докладът на Драги даде отговорите, но – вместо да запретнем ръкави и да нанесем нужните корекции в курса – две години след това ние отново търсим „неизвестен извършител“ някъде из необятната планета.





