Loading...
В Румъния вече има над 300 хиляди просюмъри – потребители, които едновременно консумират и произвеждат електроенергия, соларни панели основно. Именно тук е една от големите разлики между румънския и българския подход към енергийния преход.
У нас секторът на ВЕИ до голяма степен се олигархизира. Вместо да се насърчава масовото участие на домакинства и малък бизнес, акцентът се поставя върху големи проекти и индустриални паркове. В резултат хълмове, земеделски площи и дори летищни терени се покриват със соларни панели. За мнозина това е не само естетически проблем, но и форма на агресивна намеса в природната среда, която трудно може да бъде оправдана единствено с аргумента за зеления преход.
Просюмърите са същинските носители на ВЕИ революцията. Те произвеждат енергия предимно за собствено потребление, намаляват натоварването върху системата и получават пряка полза от инвестицията си, без обществото да поема косвените разходи на гигантски енергийни проекти.
При подобен модел и електроенергийните мрежи се адаптират по-лесно. По-голямата част от произведената енергия се използва на място, а излишъците са значително по-малки и по-лесни за управление. Така се избягват част от проблемите, които възникват при внезапното включване на огромни мощности в определени часове от деня.
Истинският въпрос не е дали да има ВЕИ, а кой ще бъде основният бенефициент от тях – стотици хиляди граждани или ограничен кръг големи инвеститори, както е у нас. Имат си министри, имат си медии, имат си политици. Помните – повече от половината от депутатите бяха „инвеститори“ в соларни паркове по едно време.
Олигархизацията на ВЕИ сектора не е просто икономически и екологичен проблем. Тя подкопава обществената подкрепа за енергийния преход и създава предпоставки за бъдещи кризи. А това е най-прекият път към провал на иначе необходимата трансформация.
