Loading...
Една от най-интересните новини от срещата на лидерите на страните от Г-7 е идеята за създаване на алианс за критични минерали. Те се споразумяха да засилят координацията, за да намалят зависимостта на страните си от Китай за критични минерали. Това включва планове за съгласуване на складирането и стартиране на нова платформа с разширена роля на Международната агенция по енергетика. Първоначално решили да се захванат с литий и никел, а след това и други суровини.
Напомням, че САЩ стартираха своя резерв от критични минерали на стойност 12 милиарда долара, Project Vault, по-рано тази година и заявиха през април, че първият транш от финансиране трябва да приключи скоро. Междувременно, американското правителство вече сключи множество договори с глобални компании (основно от САЩ, Канада и Австралия) за подпомагане на добива и рафинирането, осигуряване на минимални цени за продукцията и вдигане на административните бариери пред конкретни проекти на собствена територия.
В това време в Европа си говорим колко са важни тези суровини, но реалните действия на терен са по-скоро изключение. От новината научавам, че ЕС е включил в краткия списък волфрам, редкоземни елементи и галий за първия си съвместен запас от критични минерали.
Защо тогава не чувам нищо за проекта за добив на волфрам в Западните Родопи или за изоставената манганова мина край морето? Защо Rio Tinto, втората най-голяма минна компания в света, спря литиевия си проект в Сърбия? Защо в Европа все още говорим само в бъдеще време и с множество нереалистични условности за всякакви минни проекти?
Повече информация за новината има тук: https://krib.bg/%D0%B3-7-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0…/
