Loading...
В края на месец юни Западна Европа преживя една от най-големите жеги, откакто има системни измервания на температурите. Въпреки, че в целия регион няма чак толкова голямо проникване на климатици, хората използваха на максимум наличното. За електроенергийните системи в богата Европа това не би трябвало да е особен проблем – все пак те са оразмерени за много по-големите зимни натоварвания. Освен това имат огромни капацитети инсталирани всякакви ВЕИ и батерии, които на теория би трябвало да се справят.
Да, ама не. Системите на повечето страни се огънаха. Докато бях в Лондон например, Великобритания отново беше на минути от режим и пак беше спасявана от Франция и Норвегия. Цените в цяла Западна Европа излетяха в небесата – над 1000 евро/MWh на места – особено в ранната вечер (18-21 ч.), когато слънцето вече дава много малко.
Едно бързо сравнение между 26-та седмица през 2026 и 2025 г. в Германия (първите две графики) ясно показва какво се случва с електроенергийната й система при възникване на подобна ситуация.
1. Потреблението скача само с 4%, което не е особено страшно. Просто хората нямат много климатици, за да бъде ефектът още по-силен, но това бързо ще се променя в посока нагоре. А и много нови електромобили се добавят напоследък.
2. Вместо да се увеличи, производството пада с 5.3% спрямо миналата година и страната става голям нетен вносител, особено в критичните часове, когато фотоволтаиците не работят.
3. Производството на безкрайните полета от вятърни централи на сушата и морето се срива със 73% (895 срещу 3309 GWh преди година). Топлинният купол спира вятъра и това създава огромна дупка в доставките.
4. Слънчевите централи дават с 45% повече, но само в определен период от денонощието. Въпреки, че Германия е рекордьор по инсталирани батерии в Европа, те скоро няма да могат да съхраняват огромните количества енергия, нужни за вечерта и нощта.
5. Спасението отново идва с включването на въглищните (+41,4%) и газовите централи (+108%), които са винаги готови за реакция при подобни ситуации.
6. Френските ядрени централи (третата графика) отново играят ролята на ултимативния спасител в Западна Европа с нетен износ от 1199 GWh за седмицата. Италия, Германия, Великобритания, Белгия, Дания – които разчитат много силно на ВЕИ и газ – отново са големите нетни вносители. Много се изписа колко АЕЦ били спрели заради невъзможност за охлаждане (твърде топла вода в реките), но числата показват, че това са били единични случаи, които явно не се отразяват особено тежко на системно ниво.
7. Средната цена на тока в Германия скача от 63.61 на 137.13 евро/MWh или със 116%. На моменти вечер цените надхвърлят 800 евро/MWh.
На този фон Европейската комисия измисля поредната величествена цел и законодателство за тотална електрификация, която цяла да доведе до независимост от вноса на изкопаеми горива и бързо понижаване на разходите за енергия в ЕС… А дано, ама надали!
