Loading...
През март изглеждаше, че светът е на прага на най-тежката петролна и енергийна криза в историята. Военният конфликт между САЩ, Израел и Иран доведе до затварянето на Ормузкия проток – тесният морски коридор, през който в нормални условия преминава близо една пета от световната търговия с петрол. Цената на сорта Brent за кратко надхвърли 120 долара за барел, а мнозина анализатори (включително и аз; първата графика) очакваха поскъпване до 150-200 долара. Международната агенция по енергетика определи ситуацията като най-голямото прекъсване на доставките в историята на петролния пазар.
Само няколко месеца по-късно картината изглежда коренно различна. Вместо криза, днес пазарът постепенно се връща към равновесие, а цените вече са на нивата отпреди конфликта. Слава Богу, регионалният недостиг на дизел и керосин в Азия не успя да стигне до нас в Европа.
Причините са няколко:
1. На първо място Тръмп успешно поддържаше очакванията за бърз край на конфликта с непрекъснати обещания за наближаващ мир. Това не позволи на пазара в нито един момент да заложи устойчиво на дълга криза.
2. Иранските продажби си вървяха до началото на американската блокада в средата на април. Освен това се оказа, че и доста чужди танкери са успявали да се промъкнат незабелязано през протока. Това е осигурявало някакви доставки.
3. Допълнителна помощ оказаха тръбопроводите, които позволяват част от петрола на Саудитска Арабия и ОАЕ да достига до Червено море и Оманския залив, без да преминава през Ормузки проток.
4. Нефтът по моретата – носен от санкционирани руски, ирански и венецуелски танкери – се оказа наистина много. Неслучайно, САЩ ги освободиха от санкции, така че да могат спокойно да стигнат дестинациите си.
5. Страните-членки на МАЕ използваха огромни количества от стратегическите си резерви. Особено активни бяха САЩ, чийто резерв вече е на рекордно ниски нива.
6. Много страни и компании успяха да вдигнат добивите и доставките – САЩ, Канада, Бразилия и Гвиана, Венецуела – затваряйки част от дупката в глобалния баланс.
7. Украйна предприе много интензивни удари по руските рафинерии. Това ограничи производството на горива в Русия. По този начин по-голям дял от руския суров петрол остана за износ, което помогна на света.
8. Китай изигра особено значима роля. Най-големият вносител на петрол в света бързо намали вноса – от 12 до 6 милиона барела дневно (втората графика) – без обаче да намали потреблението на горива в икономиката. Това значи използване на огромните им запаси. От днешна гледна точка това вероятно е най-значимият фактор за избягване на глобална криза.
След споразумението между Вашингтон и Техеран корабоплаването през Ормуз започна постепенно да се възстановява, а голяма част от временно спрения износ вече се връща на пазара. Brent се търгува около 72 долара за барел, а американският WTI – около 69 долара, почти на нивата отпреди кризата. Танкерният трафик през Ормуз постепенно се възстановява, макар и все още да не е достигнал обичайните си обеми (третата графика). Страховете от физически недостиг на петрол обаче значително отслабнаха.
Това не означава, че рискът е изчезнал. Поне 1.5 милиарда барела не бяха извадени от земята през последните 4 месеца. Връщането към нормален добив, складиране и транспортиране в Персийския залив ще отнеме време. Световните резерви (както нефтът по моретата, така и по складове, рафинерии и стратегически запаси) бяха сериозно изчерпани и тепърва трябва да бъдат възстановени. Маржините на рафинериите остават рекордно високи, което държи високи цените на горивата и показва напрежение. Освен това пазарът остава силно зависим от геополитиката. Един нов инцидент в Персийския залив би могъл за дни отново да промени картината.
Личното ми мнение е, че пазарът е твърде оптимистично настроен. Очакванията ми са цените да се задържат по-дълго около 80 долара на барел. Това отлично устройва производители и износители и няма чак толкова негативно въздействие върху вносителите. Разбира се, всичко е мое мнение и не бива да се възприема като препоръка за инвестиции.
