Loading...
През изминалата седмица медиите избухнаха с множество заглавия, внушаващи гигантска промяна в Китай. Споделям само едно от тях:
„Делът на въглищата в китайския ток за първи път падна под 50%
ВЕИ отговарят за 40%, като вятърната и слънчевата енергия генерират близо 25%“
Статистиката е отличен източник на всякакви послания. Знаете какво желаете да чуе публиката, избирате си метриката, която го показва и имате перфектното заглавие и съответното внушение. Така или иначе, никой не чете детайлите…
Да, ама не. Някои все още обичаме да се ровим в числата.
Втората картинка показва данните, които стоят зад заглавието:
Да, през първата половина на 2026 г. относителният дял на въглищните ТЕЦ в електроенергията на Китай спада под 50%. Ясно видимо от данните е, че той достига 80% през 2011 г. и оттогава стабилно спада. За масовата публика, която трудно прави разлика между абсолютна и относителна стойност, тази статистика е отличен показател за „промяна“, „позеленяване“ или каквото там искате да кажете.
Третата картинка малко разваля играта. Тя показва изменението на производството на електроенергия по източници за първата половина на всяка година – от 2015 до 2026 г. включително. Дори и през 2026 г. производството на въглищни ТЕЦ се увеличава и достига нов исторически рекорд в абсолютна стойност. Освен това виждаме, че само за последните 10 г. въглищното производство на ток расте с повече (около 800 TWh на 6 месеца), отколкото е цялото производство на фотоволтаиците в същия период.
Реалността обаче е по-сложна, защото енергетиката е много повече от електричество. Конкретно в Китай токът все още е около 30% от цялото крайно енергийно потребление. Затова е хубаво да погледнем данните за цялата енергетика, вкл. отопление, индустрия, транспорт и др. Това е ролята на четвъртата картинка. На дясната графика се вижда как въглищата спадат в относителна стойност от 87% (1965 г.) до 53% (2024 г.). Тя спокойно би могла да послужи за генериране на розово-зелени послания за всякакви цели. Лявата обаче показва абсолютни стойности, а там виждаме гигантски скок от 1330 TWh до 25600 TWh, тоест почти 20 ПЪТИ увеличение на потреблението.
Освен това напомням, че Китай вече използва почти 10% от огромния си добив на въглища – около 400 млн. т. годишно – за производство на горива, химикали и торове. Тази индустрия заработи с изключително високи темпове след февруари, 2026 г., за да компенсира недостига на нефт и газ. Това са въглища, които няма да се появят в статистиките за тока, но всъщност генерират много повече въглеродни емисии, защото минават през сложни и енергоемки химически процеси, за да се превърнат в нещо друго… и накрая пак да бъдат изгорени или разхвърлени по полята.
Според установената наука за климата антропогенните въглеродни емисии трябва да започнат да намаляват в абсолютни (не относителни) стойности веднага (всъщност отдавна трябваше) и да достигнат т. нар. нетна нула до 2050 г. Относителният дял на фосилните горива няма никакво значение, докато общото енергийно потребление расте толкова бързо, че всяка следваща година потребяваме все повече от всяко фосилно гориво в абсолютна стойност. Освен това няма никакво значение дали България, Германия, ЕС или САЩ са намалили това или онова, докато глобалните числа продължават да растат. От тази гледна точка промяна просто няма.
И за да завърша позитивно: Спете спокойно. Гореописаното не означа, че светът загива.
