Loading...
Един от малкото позитивни странични ефекти във влошаващата се икономическа среда е, че бизнесът и в Европа, и в България вече не е толкова склонен да търпи неефективни държавни компании. КРИБ настояват за критично просрочената идея “Топлофикация София” да бъде дадена на концесия, след като за миналата година загубите ѝ са скочили три пъти: от 143,1 до 426 млн. евро. Преди две години имаше предложения от държавния бюджет (т.е. от джоба ни) да се извадят почти 1,6 млрд. лв., за да се погасят съществуващите ѝ задължения за газ, които днес са най-големия риск за “Булгаргаз” и които възлизат на 1,2 млрд. лв. само към БЕХ.
Колкото повече се отлага приватизация/концесия, толкова повече задълженията на дружеството ще растат и всички данъкоплатци ще издържаме нефункционална структура с огромен персонал, лоша, скъпа и ненадеждна услуга.
Допускането ми е, че в условията на рекордно празни хранилища на газ за сезона (запълване на 44,7% в България и 57,1% за ЕС), опит да се доставя основно втечнен природен газ в Европа и геополитическа несигурност, цените на природния газ през отоплителния сезон тази година тепърва да растат. Не вярвам да видим стойностите от втората половина на 2022 г., но при влошаваща се икономическа конюнктура и вече висока инфлация не е нужно цената да се изстреля отново до 311 евро за мегаватчас, за да има непропорционално негативен ефект върху цялата икономика.
Да не забравяме за друга нефункционална структура, която виси като воденичен камък на шията на данъкоплатците: БДЖ.
През миналата година заетият капитал е три пъти по-висок от собствения капитал, а текущите активи едва биха могли да покрият краткосрочните заеми, а загубата на холдинга расте с 508%! Даже това не са най-шокиращите неща.
Финансовият отчет на холдинга, който е добре да се изучава, показва, че:
– Приходите от продажби са общо 190 млн. лв; държавната дотация е почти 230 млн. лв., а с другите трансфери и “компенсации” набъбва до почти 280 млн. лв., т.е. много над половината от приходите на холдинга идват директно от джоба ни като данъкоплатци, не от извършване на дейност!
– Въпреки тях БДЖ Холдинг пак успява да е на загуба от 84,5 млн. лв.;
– Сумата от 280 млн. лв. е интересна с това, че (поне според информация към миналата година) горе-долу толкова се очакваше да струва строежът на детска болница;
– Разходите за материали, горива и енергия на холдинга са общо са 117 млн.; разходите за персонал от малко над 7 хил. души са 275 млн. Тук има две неща: приходите от дейност не покриват даже разходите за персонал, да не говорим за поддръжка, зареждане и реално движение на влаковете! А заплатите струват повече от самото движение и функциониране компанията.
Положението става още по-трагично, когато видим отчета на БДЖ „Пътнически превози“, който показва приходи от превоз на пътници: 67 млн. лв., а разходи за персонал: почти 200 млн. лв., т.е. билетите покриват малко над 25% от разходите за заплати (!!!).
Издръжката на БДЖ идва в контекста на хронично дефицитни бюджети, а в този си вид тя дори не е транспортна компания, а е много изкривена форма на социална програма за изкуствена заетост, която системно губи пазарен дял и ни струва над една детска болница всяка година, да не говорим за вече натрупаните задължения!
