България – раят за измамниците

Десет години след приемането на България в Европейския съюз беззаконията в съдебната система продължават да разбиват човешки съдби. Поредната жертва са собствениците на първата реституирана фабрика в столицата. Отнемат им имота с Решение от 05.03.2014 г. на Софийски градски съд.

Не за пръв път съдът в България не раздава правосъдие, а услужливо заема страната на „Силните на деня“. В случая е столичен новобогаташ, служител на Държавна сигурност и шпионин – собственикът на „Братя Василеви“ – Васил Василев.

След като върнатата на законните наследници бивша мебелна фабрика е стопанисвана от тях в продължение на повече от 20 години, тя отново е отнета по измамен начин. Сега тези фамилии изживяват същия кошмар, какъвто е бил за техните родители национализацията на имота през 1949 г.

След края на Втората световна война и смяната на строя в България, комунистите не пристъпват веднага към изземване на имотите на индустриалците. Първоначално им предлагат да сътрудничат на властта под претекст, че дейността им е жизнено важна за укрепването на новия строй. За фабриката на Величко Тодоров отпускат дори заем за възстановяване на пострадалата от бомбардировките сграда. Чак когато производството е съживено, тогава, внезапно извършват национализацията. Но оставят на разорените собственици изплащането на банковия кредит, за да могат да са сигурни, че ще им приберат и последните скрити пари и ценности…

Реституираните през 1993 г. сгради представляват руина. В продължение на повече от 20 години наследниците извършват постоянни ремонти и реконструкции: нови железобетонни плочи, стълбища, нови канализации, водопроводи, подове, стени, врати, прозорци и т.н. Вложени са над 500 000 евро или всичките пари, изкарани от производство и наеми…

Индустриалецът Величко Тодоров, създател на фабриката, завършва висшето Училище по приложни изкуства в Берлин през 1910 г. Успоредно със следването си работи в една от големите берлински фабрики. Бил е активен участник в Германския промишлен съюз, обединявал художници, архитекти, индустриалци и търговци. Имал е предложение след завършването си да остане да работи в Берлин, но той иска да се върне в родината си.

В България е назначен за директор на „Придворната фабрика“. По – късно наема общинско място и създава първата паркетна фабрика в София, която прераства във фабрика за мебели. Започва с двуетажна постройка, после строи триетажна. По – късно разширява двуетажната и я долепя до съседното дърводелско училище. Амбицията на В.Тодоров е да доближи равнището на производство до това на берлинските мебелни фабрики. Внася от Германия съвременни дървообработващи машини, използва готови проекти на мебели от Берлинското училище, на част от които самият той е автор. По немски образец спазва производствената дисциплина. Резултатите са много добри. Освен за Царския дворец се приемат поръчки за голям брой обществени представителни сгради. Предприятието се оформя като едно от най – големите и реномирани не само в столицата, но и в цяла България.

През 1941 г. бомба разрушава сградата до училището и той я възстановява, но само на един етаж. При национализацията на имота от комунистите, фабричната сграда има триетажна, двуетажна и едноетажна част. Около 70 –те години държавното предприятие, стопанисвало имота, възстановява събореният втори етаж.

До неговата смърт през 1944г. Величко Тодоров е един от най – известните и уважавани индустриалци в България. Бил е заместник – председател на Българската търговско – индустриална камара.

През 80 – те години производството на мебели е прекратено, поради пълната амортизация на сградния фонд и машините, които в голямата си част са тези, останали от национализацията. Немските машини са толкова качествени, че надживяват закупените по – късно руски. При национализацията тяхната стойност е била много висока, но при реституцията не се предвиждат компенсации за тях.

След падането на Берлинската стена настъпват и политическите промени в България. Внукът на индустриалеца напуска работа, за да може да гони връщането на собствеността по държавните инстанции. След повече от две години борба имотът е реституиран – благодарение на стотиците запазени документи : договори, протоколи, актове, скици и т.н. Това е ПЪРВАТА РЕСТИТУИРАНА ФАБРИКА В СОФИЯ. Естествено, че всичко е проверявано и следено най – стриктно от служителите на СГО.

Много труд и проблеми придружават през следващите 20 години живота на наследниците…

През 1996 г. е закупен хладилният завод в София по обичайна схема: явява се българин, разполагащ със сумата от 1 000 000 долара…В случая са баща и син. Преди комунизма те самите твърдят, че са били капиталисти…А при комунизма – бащата е директор на голямо предприятие, а синът е учил в Москва, работи като журналист, но всъщност е разузнавач в чужбина. Изведнъж се оказват с много пари след промените…

Въпреки заявените намерения за съживяване на хладилния завод, той бързо е ликвидиран, служителите са уволнени, всички машини и материали са предадени на вторични суровини /вероятно голяма част от парите са възстановени само от върнатите стотици тонове ценни метали/.

Но бащата и синът проявяват апетити към терена, предвиден за неосъщественото разширение на хладилния завод. Там попада и реституирания вече имот. Заради разширението са съборени голяма част от национализираните сгради, като разрушаването на мебелната фабрика е било отложено за по – късен етап.

Василеви имат стабилни връзки с хората, които довчера са били управляващи комунисти, а днес са пак на власт, но в различни партии. Завеждат съдебни дела към всички собственици, попадащи в обсега на бъдещото разширение.

Делото за мебелната фабрика е от 2002 г. През 2006 г. е спечелено от наследниците на първа инстанция. В този начален период ищците Василеви са успели да се сдобият с подправен официален документ от община „Сердика“, че част от вторият етаж /събореният при бомбардировките/ е бил на хл. завод. Там е допълнено неизвестно от кого, че остава собственост на завода на базата на несъществуваща заповед и неправомерно издадена скица. Добавена е и балансова стойност, която не почива на счетоводни документи и не отговаря на сумата, добавена по-късно във фалшифицираната „инвентарна книга“.

От 2006 г. делото е на втора инстанция. Цели ОСЕМ ГОДИНИ съдът услужливо го отлага, давайки възможност ищците да намерят „доказателства“ в тяхна полза. Виждайки, че все пак това не може да продължава до безкрайност, сменят адвоката.

Планът на адвокат Джеров е прост – да се докаже, че сградите, които са национализирани, не са същите по етажност и размери с тези, които са реституирани. С други думи – не е спазен закона за реституцията.

Градския съд приема тройна техническа експертиза, която заключава, че всички сгради са надстроени – което е в противоречие с всички приети по делото планове и документи. На всичкото отгоре, въпреки непокътнатия автентичен вид на всички масивни постройки, комисията заключава, че част от тях са новопостроени и надстроени . СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА НОВА ЕКСПЕРТИЗА ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИЦИТЕ.

Съдът приема съдебно – счетоводна експертиза, базирана изцяло на подправени документи и ОТКАЗВА НОВА ЕКСПЕРТИЗА НА ОТВЕТНИЦИТЕ. Заключенията на вещото лице противоречат на логиката на всеки специалист по икономика.

СЪДЪТ ОТНЕМА И ЗЕМЯТА, приемайки,че не била общинска. Въпреки многобройните доказателства по делото, че сградите са строени върху стар общински имот, представените стари договори за наем с общината от наследниците и договори за извършена покупка.

През март 2014 излиза решението на СГС за отнемане на имота от законните му собственици.

Собствениците са принудени да вземат кредит, за да внесат 60 000 лв. гаранция и спрат окупирането на имота от нетърпеливия „бизнесмен“.

През април 2014 собствениците сезират Главния прокурор на България за приетите от съда фалшифицирани документи /инвентарната книга на „МРАЗ АД“/ и невярната тройна техническа експертиза. Цяла половин година не е обаче достатъчна на Прокуратурата, за да „открие“ мистериозно изчезналата „инвентарна книга“, както и да провери заключенията на ТТЕ.

Междувременно декември 2014 излиза отказът на ВКС, въпреки мотивираната жалба от страна на собствениците. Обществена тайна е, че съдийката Златка Русева е „човекът“ на Джеров от съдийския състав.

Следва и отказът през януари 2015 на Районна прокуратура да образува наказателно производство, тъй като документът /“инвентарната книга“/ е инкриминиран. С други думи – „МРАЗ АД“ няма интерес да предостави фалшификатът за анализ. Въпреки положените усилия от извършващия проверката и събрания доказателствен материал в защита на твърденията на собствениците, липсата на „оригинала“ се оказва решаваща…

Собствениците обжалват пред Градска прокуратура решението на Районна прокуратура и през април 2015 постановлението за отказ е отменено. През следващите месеци извършващият проверката полага усилия да събере допълнителни сведения за изясняване на обстоятелствата по случая. Въпреки, че абсолютно всички констатации сочат, че както ТТЕ, така и вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза СА ДАЛИ НЕВЕРНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ, то отново липсата на „инвентарната книга“ служи като мотив за отказ на СРП за наказателно производство.

Налице е типичен случай на „параграф 22″ – изфабрикува се фалшив документ, същият се приема от съда, без да се даде възможност на другата страна да поиска нова експертиза. Присъжда се имотът в полза на измамника, не се допуска жалбата до по-висшата инстанция и – край… От своя страна прокуратурата си измива ръцете, че не може да разследва без наличие на оригинала, който естествено се унищожава като компрометиращо доказателство…

Всеки, който разгледа това траело 14 години съдебно дело, ще остане впечатлен, че почти всички документи – нотариални актове, чертежи, скици, планове, документи от всякакви инстанции, са само от страна на собствениците. От страна на ищеца са съвсем малко, с неясен произход, дописани и съставени незнайно от кого, с невярно съдържание.

Опитът на потърпевшите да дадат гласност на случващото се в големите вестници в България е блокиран. Сложната схема на финансови, политически и други зависимости, част от която е и Василев, осуетява достъпа до тези медии. Същото е положението и в телевизията. Важи общото правило – имаш ли пари и власт, можеш всичко.

Всички жалби до най – отговорните инстанции в Републиката – Президент, Комисия за борба с корупцията, Министър на правосъдието, ВСС и т.н. остават с формални и бездушни откази.