Loading...
Прибирам се одеве към града. И един ми маха. Спирам, качва се и сяда. Леко смърди, кучето на сестрата вие на умрело и се завира под седалката. Никога не пропускам стопаджия. Работи от 4 до 11. Взима 30 лева на ден. Работата не е тежка. Не е и отговорна. Сваля по 5-7 тона на ден. Не е много доволен.Българин, ама говори като ромин. Разпитвам го това, онова и горе долу му разбирам. После спирам и той слиза:
– Благодаря ти, бате! Да те стига кво си пожелаеш.
След него остава само малко миризма, която скоро изчезва.
Та карам и си пожелавам нещо. Нема да ви кажа какво. После карам и си мисля.
Какви времена дойдоха!? А какви бяха. Едно време пак се работеше, ама не като сега. Тогава творяхме блага и новия живот, а сега не творим нищо. Просто работим.
На мен първата ми сериозна работа бе, когато прекъснах като студент. Стругар. Имаше един, где щеше да става златен герой на труда. Утрепваше се от работа, ама не твореше комунизма, а правеше стотинки. По цял ден си повтаряше:
– Бройка, стотинка. Бройка, стотинка…
И правеше по седем норми. Един ден се хванах с него на бас, и една седмица правих и аз по седем норми. Колегите ми, също творци на блага, ми сътвориха хубав скандал, що ще им вдигнат нормите заради мен. Един луд стигало. Та го измислих. Творчески. Работя един ден, оставям изработеното при началничката на склада за готова продукция, а тя го разхвърляше за цела седмица. И всички бяхме доволни. Аз работя един ден, а ми се водят шест. Колегите доволни, че нема втори луд, а началник цеха доволен, че нема скандали. И понеже се работеше творчески, се почиваше творчески. У събота и неделя. У кръчмата. Балкантурист. Тогава проститутки немаше и обикновено водех с мен некоя мома, где се обичаме. Най – често се обичахме до другата събота и неделя.
После станах главен счетоводител. Там творчески осигурявах заплатата на работниците. 1300 човека. Инженерите правеха основен ремонт на книга, а аз според действащите закони и според книгата на инженерите, прехвърлях пари от сметката на РТУ у разплащателната ни сметка. Та като се замисля, социализмът затова си отиде. Не ремонтирахме и не купувахме нови машини, та да има кво да се лапа. И се сринаха. После се срина и социализма. И новият щеф ме изгони.
После станах държавен чиновник.Началник. Работа, която не е вършена дотогава. Никой ми се не бъркаше. Скъсвахме си задниците от бачкане, ама и пари взимахме. 10% от приходите бяха за заплати. По – после областният разбра,че заплатите ни са по високи от неговата, скарахме се и ме прати в творчески отпуск. После намалил заплатите и десетте процента вече не стигали за намалените. Що никой не работи за тоя, где клати гората.
После цял живот творчество. Обикновено на ръба на закона. На ръба, ей. Управител на държавна фирма, икономист, собствен бизнес, шофьор, застраховател… И всичко свършваше с творчески отпуски. Вече се пусках аз, а не чаках да ме пуснат.
И си сътворих един убав инфаркт.
Сега творчески ловя риби, раци и миди, и творчески ги готвя. Творческите ми способности се проявяват най – вече, когато поливам приготвеното.
Та докато си мисля за едновремешното творчество и работа, минавам покрай стоянката на Катя. На околовръстното. Мисля да я питам нещо по творческите въпроси. Нема я. И нема да я има скоро. Как у тоя студ се творят свирки!? Ще я питам другата седмица. Емил Чолаков обеща хлад.
Книгата ми, КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА може да я имате ако звъннете на 0886446795.
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
