Ако търговската верига или българският производител сгрешат, те фалират

Ако политикът сгреши, ние плащаме сметката

Политиците най-вероятно без да имат никакви данни, разчитайки на своето „всезнаене“ към момента са предложили най-малко 4 идеи за реорганизация на процесите в търговските вериги – на БСП, на земеделския министър, на военния вицепремиер и на премиера.

Тези идеи лежат изцяло на нюх и някакви лични разсъждения, докато организацията на процесите в един хипермаркет лежи върху поне 50 години проучвания на психолози и маркетолози как пазаруваме ние и как да го правим най-лесно и ефективно. Търговските вериги нямат пресантимант към родни или чужди производители, а към (1) максимално улеснение на потребителя, така че той с най-малко усилия да похарчи най-много пари, (2) максимална печалба, т.е. да купуват стоки на най-добро съотношение цена/качество и (3) максимално обезпечени доставки, т.е. да няма празни рафтове. Влизайки като слон в стъкларски магазин (буквално, т.к. хипермаркетите не са магазини на стоки, а магазини на психология), държавата ще разбърка поне едно от тези неща, а най-вероятно и трите. Следователно, без да имам каквито и да било знания върху организационните процеси на хипермаркетите, предполагам ефектите ще са поне един от трите – а най-вероятно и трите:

1. Повишение на цените, тъй като неефективностите при разпределянето или доставянето на продукцията ще трябва да се избият.

2. Празни щандове, тъй като причината да няма винаги български ябълки, ягоди, чесън и малини в супермаркетите е, че просто българските производители не могат да осигурят достатъчно количества и достатъчно сигурни доставки – земеделците гледат зърно с държавни субсидии, не ябълки, та затова хлябът е изцяло български, а ябълките са „мешана скара“. Та веригите няма да нарушат закона за български щандове, но там лека-полека ще зейнат празни рафтове – и се връщаме към 1.

3. Недоволни български производители, т.к. днес над 50% от стоките в хипермаркетите са български и българските заводи са се нагодили към този доказано успешен модел. Смяната на модела означава шок върху тях, реорганизация на доставки и разпределение в магазините. Вероятно ще има или отказ за определени български заводи, за да се изпълнят държавно-зададени квоти с други или българските заводи ще почнат доброволно да се изнасят от българските щандове, тъй като там има празни рафтове – а никой производител не желае продукцията му да седи до празен рафт.

Или накратко казано, ако някой е инвестирал 50 години в психологически изследвания, за да оптимизира обслужването на клиенти, то да му дадеш акъл как да го прави по-добре без да имаш и ти поне 50 години инвестиция в същото е наивно или глупаво. И би трябвало да се носи съответната отговорност, ако сгрешиш.

Защото ако търговската верига или българският производител сгрешат, те фалират. Ако политикът сгреши, ние плащаме сметката.