Вчера инвеститор на 2019 година Дънди Прешъс се отказа сам да подпише договор за проучвателна концесия около Павел баня след като няколко месеца наред основно леви и русофилски политици митарстват необезпокоявано в старозагорския край.
Отново старата коалиция, която изгони американците от Шеврон – радикални червено-зелени пишман еколози и предимно русофили и комунисти. И пак изпълнителната власт пасивна, пак необезпокояван пропаганден марш, завършил с победа над западен инвеститор и безспорни технологии (в Крумовград отпадните води се пречистват в изцяло затворен цикъл без връзка с водни басейни). И отново огледално на Шеврон, западният инвеститор губи не право да добива, разработва и печели, а просто да проучи какво по дяволите има в тази българска земя, защото ние си нямаме никакъв хабер – газ, петрол, злато, мед? Районът около Павел баня е изключително беден на данни и Дънди щяха да стрелят в тъмното с куршум на стойност 500 000 лева – и едва тогава евентуално да се борят за добивна концесия при каквито условия каже държавата. Пиша тази публикация с адресат основно политиците от Стара загора от всички партии – след максимум около 10-15 години, въгледобивът там ще затвори и 15-тина хиляди работника ще си търсят работа. Най-лесният и най-логичен начин е да използваме това десетилетие и да им намерим работа в рудодобива, където техните сегашни умения ще бъдат приложени директно и почти без промяна. А отварянето на един рудник в България при оптимални условия и добронамерена администрация отнема около 17 години (т.е. вече закъсняваме с минимум 2 години). Иначе ще се надяваме блестящите български университети да вземат едни пари от ЕС и да направят от въглищарите в маришкия басейн – програмисти. Е, може пък да се случи?





