ЧОВЕШКОТО СТАДО И ДЪРЖАВАТА

„Да бъдеш свободен, ще рече да можеш да избираш, чий роб да станеш.“

Жана Моро

Преди седмици, след ровене в дебелите книги, публикувах една малко шеговита статия в три части – „Катехизис на умната жена“. Там, сравнявайки поведението на животинските видове – от най-простите до най-висшите, откриваме удивителни паралели и закономерности, които говорят за наличието на общи поведенчески принципи, валидни в това число и за човека. В споменатата статия обсъждахме сексуалното поведение на хора и животни и поразителните прилики в инстинктивните нагласи. Но явно някои, както модерно ги наричаме социални антрополози, съвсем сериозно прехвърлят отношението от опитомените животински видове и към човешкото общество.

Почти са неизвестни за болшинството заинтересовани извратливите програми, които тихомълком са в ход в САЩ и ЕС. Според разтревожени люде, целта е ликвидиране на „традиционното семейство“. Представите им са толкова провокиращи, че си заслужава да се запознаем с тях.
Базират се на практиката в животновъдството за оптимално използване на женските животни като работна сила. За целта е необходимо те да нямат точно фиксирана принадлежност. Здравата връзка майка-дете-група /стадо/, които в природата са необходими за оцеляване на вида, тук само пречат. За да могат женските да бъдат прехвърляни между собственици и да бъдат разделени от потомството им, трябва да са дружелюбни и покорни и готови лесно да влязат в контакт с всеки нов собственик и събрат от вида си. Тези т.н „женски качества“, позволяват да се елиминират мъжките агресивни, при които липсва готовност да се подчиняват на хората. На тях се е гледало като непригодни за опитомяване. Поради това човекът е въвел практиката на отлъчването им от семейството /стадото/, или скопяване.
Някои смятат, че подобно развитие е в ход и в съвременната ни цивилизация. По тяхно мнение нарочно се разлагат „естествените“ семейни структури с бащата, опора на семейството и уважаваната майка и домакиня. Налице е законодателен стремеж да не се отделя закрилящо, специално отношение към традиционното семейство, като на основна клетка на обществото, а да се третира, като една от многото равностойни общности за сексуална реализация от всякакъв вид. Промискуитета, полигамията и „свободния“ брак процъфтяват. Гей браковете са вече реалност в редица страни. И ние сме наред. Развлекателната индустрия целенасочено представя една напълно нова картина на съвместния живот. Традиционното семейство често е обект на присмех, а „стожерът на семейството“, който се претрепва от работа и го крепи е представен като деградирал, „патриархален и тираничен“. В „духа на времето“ бракът и семейството са вече непоносим затвор, а професионалната дейност на жените се величае като освобождение от зависимостта на съпруга-тъмничар. Дори и да не е разстрелян на финала на комедията, често е достатъчно зле финансово, което си е равносилно на ликвидиране.
Но…Така прокламираната женска независимост, води до подчиненост от нов вид. Защото не всички правят кариера като моделки, певици, мениджърки, политички, общественички, или в други престижни професии. Онова, което се има предвид е зависимостта на много самотни майки с мизерни доходи от „майката държава“. Тя е тази, която предоставя социално жилище, место в заведенията за деца, социална помощ и други преференции. Накратко, приема ролята на крепител на такова семейство. А жената трябва да се съобразява с работното си време и това на градината и училището, да решава тривиални транспортни, по подръжка на жилището и други проблеми. Очевидно е, че липсва време за възпитание, изграждане на личността и разгръщане на склонностите и способностите на детето. Виждаме, че „човешкото опитомяване“ продължава и при подрастващите. Психолози сочат за потискане на личността на децата, принудени да се подчиняват на безмилостен групов натиск, т.н. „мобинг“. Към това се прибавя и постоянно сменящите се лица, с които детето трябва да се съобразява при честите сменяния на работата на родителката. Това може да доведе при чувствителните деца до неспособност за привързване към някого. Тези, които не могат да се адаптират, често стават апатични, или агресивни.
Като равносметка се счита, че жените със слаб майчински инстинкт, които по-лесно се отделят от децата си, без да се засяга работоспособността им, както и децата, пригодили се към нестабилни социални условия се адаптират най-добре към рекламилания „One World“, в който на човечеството е отредена роля на стадо. Подобно на „патер фамилиас“ в представяното като остаряло традиционно семейство, държавата постепенно поема, както Хомо сапиенс спрямо животните грижата за закрилата, защита от хищници, осигуряване на подслон, вода, храна и т.н.
За съдбата на мъжките животни вече споменахме. Неубитите мъжки екземпляри са допускани до стадото само за изпълнение на оплодителната им функция. А може би и при хората в недалечно бъдеще тази функция ще се изпълнява от регионалния мъжкар, както във фермите от бика – осеменител? Или съвременната медицина с „банките“ си за сперма ще поеме и продължението на рода ни?