Loading...
Всъщност… нямам против да заваря Блатечки в хладилника си. Особено ако е посреднощ и той е по или без потник.
Така де – нормална средностатистическа жена съм.
Нямам против и Криско да ми свие автомобила, особено ако съм го паркирала в синьо-зелена зона и съм позабравила да пусна смс.
Обаче имам против да ми вменяват разнимити там вини, че крада култура и оставям бедните култураджии да обеднеят, видиш ли, още повече.
Значи бях готова да си изтрия замундата, арената, читанката, ютюбето, вибокса, мибокса, бокса… обаче се оказа, че ме чака тежък труд, защото: Ще трябва да си изхвърля уредбата, домашното кино, флашките, мртройките, четворките, петиците, един кашон с касетки и пет осем милиметрови, мобилните дискове, телефона, телевизора, айпада, айпода, ай сиктира…
Питате се защо?
Ами представете си – вървя си по улицата и по радио БалъкПлъсМинус звучи новия супер ултра сингъл на ЕмПееЕмПлаче и аз, понеже съм със слаб ангел, харесвам парчето, прибирам се у нас, пускам Балък, тръгва песента, хаквам флашката и сещате се…, за да си я слушам от сутрин до вечер и от вечер до сутрин и пак наново. Какво правим тогава? Давим се във вини.
Или пък толкова много си падна по Листопадената Аси, че си я сейвна, през сълзи, на домашното кино и пак така – от сутрин до вечер и от вечер до сутрин… безплатно. Пак вини. По-лошо – мога да си сейвна Кецове, за да разбера как и защо, по дяволите, похарчих 20лева. За да анализирам един вид, безплатно…
Или пък, да речем, чуя леля Гена да разтяга акордИона до входа на метростанция Обеля и, без да мога да се контролирам, извадя телефона и хоп – запис. За да… сещате се… от сутрин до вечер и от вечер до сутрин…
И после – вини.
И после. Крадла. Аз.
И после. Няма култура. Само халтура.
О май гот!
Къде е Карел Гот и онова хубаво старо време, в което Блатечки беше просто готин, а Криско чакаше Дивна да открие Миро?
Няма го. В минало време е. Сега ме заливат с вини, че свалям култура. Без да плащам.
Не ме е срам!
Всъщност – срам ме е. Бих платила лев, два, три… ако има как, без да ставам от дивана. Но няма как. Свалянето е безплатно.
Обичам да влизам в книжарница, да вдъхвам аромата на книгите, да ги прелиствам, да ги зачитам, да ги прочитам. Обичам да чета и виртуално, тогава си помечтавам да взема издадената книга в ръка, за да мога да вдъхна аромата й и, когато ми е весело, или тъжно, или тъпо, или никакво, или всякакво – да я дръпна от рафта, у дома, да я разлистя, вдъхвайки аромата й. Защото така съм решила.
Обичам да имам избор. И мразя да ми размахват пръст, без дори да са помислили, че всъщност не ми предлагат нищо… нищо. Дори култура.
PS
Можех да добавя клип от ютюб… ама като не съм го платила… как? Пак вини?
