Loading...
Пръв се събуди Хитлер. Два дни преди ДЕНЯ НА БУДИТЕЛИТЕ. Бе вече тъмно. А по улиците вървяха младежи със запалени факли и ревяха срещу чуждите празници. Усмихна се под мустак и изръкоплеска, защото си спомни за младините. Така бе и тогава. Факли срещу англосаксонците и евреите. И третия райх стана факт. После отиде до Сталин. Да си спомнят за младините. На другия ден се събуди Борис Първи Михаил. И видя как маскирани деца просят бонбони и заменят пакости срещу бонбони. Зарадва се. Кой няма да се зарадва на весели деца. После отиде пред патриаршеския храм. Да види какво правят с християнството, което той въведе. А там проповед срещу децата. И срещу чуждите празници. Затвори очи и се сети за годините, когато с огън и меч насаждаше чуждите християнски празници. Сети се, как се отказа от титлата хан, за да стане византийски княз. Сети се как наложи чуждата азбука, която после стана българска. Спомените валяха, а сълзите течаха. И тъжно каза:
– Язък за барута!
А после пак заспа.
После се събудиха Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, Захари Стоянов и Дедо Вазов. Бе първи ноември. Денят на народните будители. Седят и чакат да видят и чуят народа, който са събудили. Първо чуха народа. По точно чуха зурлите и тъпаните.
– Ба си! Продъниха ми ушите! Мислех, че са ме чули и ще чуя я Моцарт, я Вивалди.-каза Раковски.
После се появиха хората със знамена в ръце. Когато ги видяха, и шестимата припаднаха. Свестиха се когато зазвуча БЯЛА РОЗА.
– Абе, тия що още са с цървули и турски потури? Не се ли освободиха!? Не са ли в Европа!? – възкликна Раковски.
– Леле, мен ме обесиха, защото исках да сме равни на другите европейски народи! Язък за барута.-каза Левски.
– Мен па затова ме съсякоха. Язък за барута.-каза Стамболов.
– А мен ме гръмнаха, защото исках същото.-каза Ботев.
– Абе, кви са тия знамена, които се веят до българското. Може да са европейски.-попита Захари Стоянов.
– Не са. На тях има двуглава кокошка. На Златната орда са.-каза Раковски.
През това време шествието се спря на площада. Разпънаха тонколоните. Излезе първия оратор. Честити деня на будителите. Спомена Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, Захари и Вазов. А те се усмихнаха.
– Поне още ни помнят. Я гледай! Даже мен и Левски са си татуирали. Има надежда.
После на трибуната излезе втория оратор.
– Честит ви ден на будителите, български патриоти! Да живее братска Русия! Тя ще ни пази от англосаксонците и джендърите! Тя ни дари свободата. Без нея още щяхме да сме роби.
Шестимата онемяха. Пръв се съвзе Захари:
– Братя, събудили сме се в нечии кошмар. Кога сме били роби!? Кога Русия ни е пазила? Кога ни е дарила свободата?
– За това питай дедо Вазов! Той обичаше Русия. Затова не се обичахме с него.-каза Ботев.
– Абе, теб те гръмнаха и явно не си разбрал. Поумнях. И като вас разбрах що за стока е Русия. Елате с мен до трибуната!
После шестимата застанаха зад микрофона. Множеството онемя. Пред очите им стояха велики българи. Будители. Малка подробност бе, че бяха облечени като англосаксонци. Думата взе дедо Вазов:
– Честит ви празник, братя българи. Време е да събуете потурите! Време е, да разберете, че сте европейци. Време е да разберете, че никога не сме били роби. Време е да разберете, че свободата не ни е дарена. Затова написах ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА. За да строша зъбите на тая лъжа. Ние загивахме за тая свобода. Българските опълченци дариха победата във войната на Александър, а не той дари свободата ни. Да живее европейска България!
Множеството бе онемяло. После някои извика:
– Сорос и на тия е платил! УУУУУУ! ДУУУУ…..
После площадът изрева. УУУУУ! ДУУУУУ! Предатели! Джендъри!…
После към тях полетя първия камък. После камъните заваляха:
– Братя, давайте да бегаме! Не искам пак българин да ми пръсне черепа.-изкрещя Ботев.
После хукнаха да се спасяват. А множеството се смееше. Кога друг път ще видиш как от теб бягат Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, Захари и Вазов. А щом бегат от теб, значи си по-велик от тях.
После празникът продължи.
РА
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
