Loading...
Стори ми се, че тая година много популярно стана да се снима някой с опърлено прасе, което някой го бил кръстил някак. Мернаха ми се всякакви опции, но най-популярен стана сякаш постът на един депутат псевдопатриот с прасе „Урсула“. Костадин, отишъл, купил го от еди къде си и се гордее, че спазва старата българска традиция за Коледа и си прави политически пиар по същото време.
Аз от древни традиции няма да се правя, че разбирам, но си спомням как беше едно време на село. Никога коленето на прасе не е било панаир, снимки и позиране. Имаме много албуми и стотици снимки – на нивата, на реката, с кокошки, крави, но не си спомням да сме се снимали със заколеното прасе. Но и да е имало, не е това важното. Няма лошо в снимката.
Лошото е в унижението на заколеното животно. Нещо, което става лесно, когато си псевдо-патриот и ларп-традиционалист, някъв, който по цял ден в скъпата крайградска вила или в софийския платен с депутатски пари апартамент. Ако цяла година си хранил това прасе (или в моя детски случай – си участвал три месеца лятото и малко зимата в този процес), мелил си му ярма, давал си му да ти яде кочани от ръката, чистил си му коритото и т.н., няма как после да му се смееш – хаха, заколихме те, урсуло, горда стара планина, да живеят традициите. Той го е купил, не знае.
Малко отклонение, но, това, което някои хора по-скоро в другия край на политспектъра няма да разберат е, че няма проблем и после да го изядеш това животно. Но във всеки случай това цялото не е някъв панаир за густо и леене на ракия. Естествено, че преди 20-30 години не сме го правили със същия усет за нещо свято, както вероятно са го правили преди 500 години (или може би 50, както си е нарисувал родата Златю Бояджиев със заколеното прасе на тоя шедьовър, дето шервам), но със сигурност не е и уга-буга-за-пред-фейсбук позирането: вижте ме, Аз Съм Патриот, щото заколих прасе – не правя като либерастите да ям само соеви латета, тъпо жълтопаветници.
Та тъй ми стои тоя псевдопатриотизъм. Не заради някоя тъпа копейка, която след 5 години ще я забравим и ще има друг герой, който ще е водещият национален ракиен патриот. А заради унижението към автентичната традиция. Златю рисува прасето – да, заколено – но със същата любов, като всеки член от семейството му или собствения му дом. Владимир Димитров рисува ябълките също толкова внимателно и толкова красиви, колкото девойките, дето ги държат. На едни картини Иван Милев слага на цветята в си нещо като нимбове, сякаш са малки светци. Да заколиш прасе и буквално на неговия гръб да си правиш политически пиар, рисувайки върху опърлената му кожа, е точно обратното на българската народна традиция, в която природата е свещена и я обичаме. А аз съм традиционалист.
