Loading...
Днес искам да споделя за поредната доза неразбиране на иначе нежната дамска духовност. Пътувам си аз съвсем спокойно, загледал съм се в страхотния пейзаж навън, в нежно стелещия се прах по улиците, в невероятната пъстрота на преминаващи автомобили. Е, не е много страхотен пейзажа. Пък и пътуването не е съвсем спокойно. Все пак шофьорът явно до вчера беше карал трактор с ремарке, пълно с картофи. Пък и не успях да седна, та се опитвах да се задържа във вертикално състояние. Успявах напук на опитите на педалиращия да ме обърне в хоризонтално. По едно време труженикът зад волана наби „нежно“ спирачки, което доведе до пренареждане на пътниците и спря. Качи се едно нежно създание без видима възраст, но с видимо наднормено тегло. Явно й станах симпатичен. Успя да си пробие път и да се паркира точно до мен. Лошо няма, явно съм харизматична личност. Лошото дойде след около две минути. Дамата явно реши, че ще й е много удобно ако пътува стъпила здраво върху крака ми. Стъпи веднъж, аз леко и мнооооого нежно издърпах своя крак. Не се получи. Почти моментално усетих „нежността“ на крачето й отново върху обувката си, а в обувката беше моя крак. Не издържах дълго така и най-учтиво я помолих да намери друго, различно от крака ми място за стъпване. Да не си мислите, че дамата ми се извини, че ме е настъпила? Ако мислите така сте в заблуда точно като мен. Погледна ме и изсумтя. В първия момент не разбрах какво точно означава погледа й, но поне си мръдна крака, за около две минути. Явно много съм я привличал. Едва изчака да минат две минути и отново ми скочи върху десния крак. Дойде ми малко множко, този път малко по-твърдо й обясних, че кракът си е моят и въобще не ме кефи да стъпва отгоре му. Пак ме изгледа. Този път разгадах погледа. Казваше – „ама ти защо все си завираш крака под моя, бе?“. Нищо, важното е че все пак отстъпи. Сещате се, че съвсем за малко. При следващия завой отново се настани отгоре ми. Добре че имаше съвсем малко време, докато сляза. Дойде и моята спирка. Малко преди нея реших все пак да покажа, че такава близост не ми е много по вкуса. Казах й: „извинете, бихте ли слезли най-накрая от крака ми? А да, дължите ми 50ст.“ Изгледа ме все едно съм луд, изстреля „за кво па ти дължа пари бе?“ – аз реших да й обясня очевидното: „Е, как защо? Ами до сега се возихте отгоре ми, дължите ми заплащане за превоза“. Тук тя явно реши, че наистина съм луд. Изсумтя нещо и ми обърна гръб. Ама какъв гръб само! Слезнах. Не получих заплащане, единствено получих болки в крака и недоумение, за какво пък ми се разсърди „милата“ дама?
