– Знаеш ли как солят семките, дето си купи преди малко от онзи мазен циганин?
– Как? – интересувам се аз.
– Разстилат ги на двора и всички циганчета пикаят върху тях. После ги печат и ги продават на такива като теб.
Вглеждам се в запалянкото на пейката до мен. Около петдесетгодишен, плешив, леко напълнял мъж, с торбички под очите. Облечен е в тузарски дънки втора употреба и не излъчва агресия като скинарите два реда под нас. Изглежда като обикновен мъж на средна възраст. Поглежда ме с уморени очи и пита:
– Да си видял циганин да даде пари за билет за мач? Да си купи билет за градски автобус? Да развее знаме у дома, на който и да било български празник, случвало ли ти се е да видиш? Че те най-много трябва да я обичат тази държава, бе!
Нали тя е източник на 80% от доходите им, без да работят. Това социални помощи, детски добавки, пенсии за болест и мързел, нали държавата ги хрантути тия бацили! Като раждат безбройните си чавета, като се разболеят, ги лекуват без осигуровки и болниците задлъжняват с всеки изминал ден заради тях! Ако аз закъснея с пет дни да си платя тока, хиените от ЕОН веднага ми го режат. Що не пипат тока на мангалите, дето не са плащали от години? Кой им го плаща знаеш ли? Аз и ти, драги! Ти ако не си виждал, аз с очите си гледах преди два месеца, как циганките и циганчетата се изгавриха с властта. Бяха дошли две коли на ЕОН в циганската махала, за да прекъснат стотиците кабели, вързани направо за стълба от циганите незаконно. Беше се качил един техник горе на стълба, а друг по-долу му помагаше. Циганите в това време се развикаха като обезумели и ако щеш вярвай, за пет минути наоколо се събраха поне петстотин мангала. Мъжете стоят отзад и подкокоросват циганките и децата, а те с камъни замерват техниците. Също като в Афганистан. Като ги цапнаха няколко пъти, техниците разбира се слязоха. Обадиха се на полицията и след десетина минути пристигнаха две патрулки. Обаче без сирени, тихо и кротко, все едно нищо не е станало. Слязоха трима охранени дюмбела в униформи и се опитаха да кажат нещо на циганската сган. Без да ги изслушат, децата и циганките започнаха да крещят, да ги обиждат, и да ги замерят с камъни. Счупиха стъклото на едната патрулка и тя се оттегли в края на улицата. После полицаите и техниците като посрани заедно си обраха крушите. Циганите на момента се покатериха като маймуни по стълба и закачиха срязаните кабели отново. Включиха скарите и започнаха да пекат кебапчета, за да отпразнуват победата над властите в държавата. Тая същата държава, дето само за тях се грижи и не им пречи после, като надуват хиляда ватовите си уредби, да тормозят целия квартал наоколо с кючеци и маанета. Тяхната циганска държава, казвам аз! Щото туй сегашното не е България! Аз не съм гнил в казармата две години и бачкал цял живот после, за да ми ядат една трета от заплатата циганите. Да ме тероризират и крадат ежедневно!
– Но нали и те са хора? Бедни са и като нямат работа крадат. – опитвам се да намеря разумни доводи, но това още повече ядосва запалянкото.
– Какви хора са тия изроди, бе?! Общината им дала блок за живеене без пари, те вкарали коня в апартамента. Изкъртили дограмата и вратите, и ги изгорили. Само едно семейство навъртели ток за 70 хиляди лева и вода за още 30 хиляди. Естествено не плащат и никой нищо не им прави. После грабнали чука и започнали да къртят панела, за да измъкнат желязото от арматурата. И все се жалват, все другите им виновни, и пак държавата била длъжна да им даде ново жилище! Айде, бе! Значи ние сме баламите дето трябва да бачкат, а циганите като кърлежи да ни пият кръвта? Няма да стане, приятел! Няма! Не ги щем тия паразити! Никой никъде не ги иска! Нали видя как ги разкараха французите? И ние ще ги погнем един ден! Слушай ме, дълго няма да траем циганското робство!
– Е, чак пък робство? Сякаш пресилваш нещата!
– Търпеливи балами сме ние българите, затова ни се качиха на главите и политиците, и циганите! Ще видиш обаче, че ще им подирим сметка и на едните, и на другите! Тия двайсет години досега, са първото полувреме на мача. Циганите водят, но нещата ще се променят. Като опре ножа до кокала, ще ги разхвърляме тия човекоподобни и ще ги очукаме като въшки, щом не искат да живеят като нормални хора! Косово ще изглежда като детска приказка, в сравнение с това, дето има да става по нас. Помни ми думата!
– Хитлер може само да ти козирува! – смея се аз, а запалянкото маха с ръка пренебрежително:
– И ти си от овцете, дето само блеят като ги доят и стрижат. Сега не ме занимавай с простотии, че мача започва! Я да видим тоя хубавец съдията, колко е взел под масата, за да свири срещу нашите!