Жителите на Катуница посрещнаха футболните фенове (наричани от репортерките хуни и вандали) като освободители. Едва ли са възлагали толкова надежди на пристигащата полиция. Цялостното отношение на медиите и държавата към случките там е откровено тъпо. Като започнем от призивите на Бойко Борисов за спокойствие преди изборите и стигнем до сеирджийските заглавия на журналистите. Но най-тъжно е положението на полицаите.
Не може да изправиш 200 полицаи срещу тълпата и да ги превърнеш в мишена срещу трупания с години гняв. Рядко съм на страната на полицаите, но в случая те са хвърлени в огъня, за да не изгорят хората „горе“. И друг път се е случвало, но този път е твърде неприемливо. Сега не се налага да пазят парламента, а престъпна циганска фамилия.
Да, вероятно остатъците от държавност не позволяват да се оставят престъпниците в ръцете на разгневената тълпа. Но трябваше да се вземат мерки и веднага всички от клана да бъдат извозени в неизвестна посока – я в Кремиковци, я в централния затвор. Евакуация. Така много по-бързо щеше да бъде овладяна ситуацията.
Оставането на циганите в Катуница още повече засилва усещането за тяхната недосегаемост. А това кара хората там и навсякъде в България да се чувстват слаби и излишни в собствената си държава. За българите в България няма държава. Държава има за циганите, които получават социални и всякакви помощи, включително и персонална защита от МВР.
Две са нещата, които се надявам да се случат в близко бъдеще. Дано по градове и села не започнат отмъстителни действия на етническа основа, защото хората са толкова бедни и озверели вече, че малко им трябва.
Дано обществото разбере, че футболните фенове – ултрасите са сред последните млади момчета в България, на които им пука и които не са съгласни да живеят тук в тази конфигурация на силите. И за да не емигрират, понякога се налага да използват юмруци. Дори да е от отчаяние срещу системата.
Хайде, поне този път признайте на глас, че те имат право. Но най-вероятно идните дни ще има повече арести на фенове, отколкото наказани престъпници. А журналистите – отново бяха твърде евтини. Дано поне получат по някоя награда от Българския Хелзинкски Комитет. Всъщност, те кога ще се появят?
Photo: Associated Press / Valentina Petrova





