ЛЮБОВ НАСИЛА

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Тодор Живков с членовете на ЦК на БКП: Александър Лилов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Огнян Дойнов, Пеко Таков, Петър Младенов, Петър Танчев, Станко Тодоров, Тодор Божинов, Георги Йорданов, Петър Дюлгеров, Стоян Караджов, Димитър Станишев, Георги Атанасов, Стоян Михайлов, Милко Балев, Мишо Мишев, Васил Цанов, Чудомир Александров, Бузлуджа, 1981 г./ Неуспешен опит за политически анализ/

         Всичко лошо, / защото за добро просто не се сещам /, което се извърши през последните 22 години, се направи с една цел – да им домилее на българите, за времето през социализма. След като за 45 години социалистите не успяха да убедят народа, че обществения им строй е по-добър от капиталистическия, решиха да направят показно по див капитализъм за хората. Както след 9.9.1944г. секвестираха частната собственост на дребните и едри собственици, така и след 10.10.1989 г. приватизираха парите, заводите и всичко, което си струва от държавата. От социалисти, като в приказките за една нощ се превърнаха в крупни капиталисти и олигарси.

Довчерашните партийни секретари, комсомолци и политкомисари в милицията организираха преврат срещу себе си, за да бъдат сменени …….. от самите тях. Народът бе манипулиран, насочван в „правилната” посока и зомбиран като в психо-лаборатория. По едно време хората дори трябваше да скачат по площадите, за да докажат, че не са червени. Да докажат на истинските червени, разбира се. За да разбере народа колко спокойно се живееше, когато бяха „пазени” от някогашната милиция, от различни силови спортове ексченгетата създадоха мутрите и новата полиция. Последните се различаваха едни от други, само по униформите. След това изникнаха ужасната безработица и глада. Последваха шамарите в културната област. Като малко кутре, което стопаните му искат да научат да не ака, където не трябва, като му врат носа в акото, „новите” управляващи на държавата дадоха зелен път на чалгата, чрез подходящи слуги и предавания в медиите. Циганизираха бита, морала и живота на обикновения български гражданин. Нещо повече, умишлено създадоха анархия и условия за паразитно съществуване и размножаване на циганския етнос. Българите трябваше да си дадат сметка, че при социализма това го нямаше и да обърнат лице към бившите си лидери. После щяха да плеснат с ръце и да се прегърнат, а страната да заприлича на Северна Корея. Обаче и сега не стана предвиденото. Тогава „другарите” я удариха на едро – безобразна корупция в съдилищата, несправедливи присъди и погазване правата и свободите на хората. Здравно мародерство вместо здравеопазване, безидейно, закостеняло образование и повсеместна спекула, корупция и кражба, възможни само по време на революция или война в друга държава, освен нашата.

        Всичко лошо опитаха комунистите, само за едно не се сетиха – да сторят добро на изстрадалия най-вече от тях народ. Лично аз се съмнявам, че „забогатели от спестявания, като не закусват банички” олигарси като Ковачки, Божков, Банев или Златев са доволни от живота си. Те вероятно притежават повече пари или материални имущества, от много свои западни колеги. Разполагат с повече възможности, по-голяма безнаказаност, но това не може да направи щастлив дори най-богатия крадец на света. Слава Богу, хората сме устроени еднакво! Най-много ни топли не друго, а човешката любов. А именно тя липсва в България, вече дори и между обикновените хора. Защото богатството, особено когато е нечестно / а не незаконно / придобито, може да провокира само завист и злоба. Когато умират беззащитни деца и безпомощни старци, а останалите граждани на държавата гледат като неми свидетели, огън да я гори тази държава! Граждани, които слугуват и преглъщат гаврите на новите чорбаджии за смешно ниски заплати, защото не искат и те да останат без работа, са по-долу и от роби дори.

        И какво излиза накрая? Че и на безобразно богатите, и на крайно бедните им липсва едно и също – обичта! Не извратеното разбиране за секс, а топлото човешко отношение един към друг, безвъзмездната взаимопомощ и нужното всекиму уважение, дори само заради това, че тук, в този момент сме ние и би трябвало да се сещаме, че не след дълго вече няма да ни има.

В света всичко се променя, само българските комунисти – не. Те така и не проумяха, че любов насила не става. Ще мине време и те или държавата ще се затрият, защото за да получиш ако не любов, то поне уважение, трябва да даваш! Не да грабиш, а да даваш и то от своето! В страна, където надделява омразата бъдеще няма!

Смятам, че опитът ми за политически анализ е неуспешен, защото тези, които ме разбират няма да се съгласят с мен, а тези, които са съгласни, едва ли вече разбират какво ни предстои тук, днес и утре…….!

 

 

Photo: Изгубената България

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.