Щетата от гласуването в Европейския парламент против споразумението със страните от Меркосур е много тежка, защото в ерата на непредсказуем Тръмп е важно да имаме алтернативи за производството си, да диверсифицраме. От една страна се възхищаваме на канадският премиер Карни, който прави точно това – споразумения с Китай и с всички основни търговски партньори. От друга правим точно обратното. Разминаване между думи и дела.
Апетитите на Тръмп към Гренландия са по няколко линии, като ако е само възможностите за добив на редки метали, това може да се разреши лесно и без островът да стане 51-ви щат. Вярно е, че цените на металите скочиха с пъти през последната година, но Гренландия е огромна, трудна и непроучена територия. Само най-южните й части могат да бъдат експлоатирани на разумна цена в момента. Други практически причини за овладяването й са отварянето на транспорта през северния път при климатичните промени, както и полезността й за отбраната. Всичко това може да се реши обаче и ако Дания запази контрола си върху Гренландия или ако хората там гласуват за независимост (имат това право). Тръмп обаче по-скоро иска да влезе в историята на САЩ като президент, който е увеличил територията на страната и затова разглежда Гренландия (и не само нея) като недвижим имот. И това руши международното право, което е големият риск въобще за света.





