Loading...
Няма съмнение, че с обявеното си намерение да се кандидатира за президент Илиана Йотова даде старт не само на собствената си кампания, а и на цялата президентска надпревара.
Въпросът е: защо толкова рано?
Не вярвам това да е импровизация. Още по-малко – опит да се отклони вниманието от обществената реакция срещу бюджета за 2026 г. Подобни решения не се вземат за един ден и не се обявяват спонтанно. Те са резултат от дълга подготовка и внимателно планиране.
Моето обяснение е друго.
Йотова не играе сама. Тя е част от по-голям политически сценарий. Ако приемем тази хипотеза, ще видим, че всеки има своята роля.
Едни ще бъдат „лошите“, които ще атакуват фронтално основния кандидат на демократичната и проевропейската общност и най-вече обща подкрепа.
Други ще сеят съмнения, разделение и интриги, за да не се стигне до единна кандидатура срещу тандема Радев-Йотова.
Трети ще изграждат образа на Йотова като „опитния държавник“, без когото президентската институция едва ли не не може.
Четвърти ще изпълняват ролята на кризисен щаб – ще омаловажават неудобните теми, ще пренаписват биографията и ще се опитват да заличат политическите щети от поклонението пред руския патриарх, снимките с представители на масонски, тамплиерски и други неформални мрежи, както и всички останали неудобни епизоди.
В този сценарий има място и за „Възраждане“. Те вероятно ще имат собствен кандидат, но реалният им хоризонт е първият тур. След това техният електорат ще бъде насочен към подкрепа за Йотова като „по-малкото зло“.
Ако този прочит е верен, ранното обявяване на кандидатурата не е просто начало на кампания. То е сигнал, че е задействан цял политически механизъм, чиято цел е още отсега да наложи усещането, че изборът вече е предрешен.
Именно затова отговорът на демократичната общност не може да бъде закъснял, хаотичен или разпилян. И трябва да включва всички възможни ресурси, ако всички приемаме, че става въпрос за противодействие на план на Москва реализиран от местното задкулисие.
Позицията на участници във Форума на Демократично Действие от вчера бе именно в тази посока – противникът е силен и ресурсите са на негова страна – времето не ни е съюзник също. Трябва да действаме.
