За тези които не са ходили в казармата, ЗКПЧ означава Заместник Командир по Политическата част. Всяко поделение си имаше задължително ЗКПЧ. Ако старшината се грижи за дрехите и оборудването на боеца, ЗКПЧ-то се грижи за душата му. Казва му кое е правилно и кое не е. Ориентира го в този сложен и объркан свят. Същото като религия и добродетели, но за напреднали.
Разликата е че ЗКПЧ-тата се опитваха да формират партийните добродетели в хора пълнолетни, в по-голямата си част по-умни от тях самите. Случка в нашето поделение: един шегаджия, Шопето вижда как Запека (така му викахме на галено, от ЗаПеКаЧе) тича към тоалетната, явно е на зор. И му вика с разтревожен глас, другарю лейтенант, другарю лейтенант. ЗКПЧ-то спира и откликва, какво има Шопов? И Шопето започва да го заглавичква с някакви глупави въпроси за световния империализъм. ЗКПЧ-то подскача на един крак, ама няма как да не отговори, някой се нуждае спешно от политпросвета по темата. Шопето се забавлява, ние отдалеч ще се напикаем от смях, а Запека, целият почервенял ще се насере от стискане и вълнение.
Днес обаче мръсниците се усетиха, че индоктринирането трябва да започне от много по-ранна възраст. От първи клас, когато децата нямат житейски опит, нямат изградена ценностна система и възрастният за тях е авторитет. И може да им наблъска в главите всякакви добродетели. Предимно средновековни и руски. Попщини. Да формира паство. Паство е синоним на стадо, иде от глагола „паса“.
Та поповете в училищата са днешните ЗКПЧ-та. А те че половината са си с пагони от онуй време, не е тайна.
И ще завърша с Робърт М Пърсиг и мотото към „Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет“.
„Кое е добро, Федър, и кое не е – трябва ли някой друг да ни казва тия неща?“




