Loading...
Ето отговорите на няколко въпроса, които сигурно вече си задавате:
Много или малко бяха хората на протеста?
Според мен достатъчно. Толкова, колкото да покажат на управляващите какво ги чака още през идните дни.
Какво се случи към 11 часа в градинката между парламента и Софийския университет?
Като очевидец твърдя: Нескопосан опит на набързо събраната и зле организирана шпиц команда на пожарникаря да повтори 10 януари 1997г. При това с издайнически скандирания на името Бойково.
Поради брадатия си вид и винаги странно, и неизвестно от къде позната физиономия, един от редниците дори ме дръпна свойски настрани. И полюбопитства за мнението ми: Дали няма да е по-добре да пробием шпилара малко по-долу и отстрани на парламента, защото бил по-рехав.
Трябва ли да се хабим заради контрапротеста?
Твърдо не. Напротив. Той е ясна индикация, че умират от страх. Освен това контрите следобед ще се качат на автобусите и ще оставят партайгеносетата си на вълците. Ха-ха, на лумпените исках да кажа.
И последно – крайно време е освен партийните знамена, да бъдат забранени и табелите с градовете – Дупница, Кюстендил и пр. иначе хубави български градове. С тези табели след протеста ще вземат да ги объркат някъде с тези от контрапротеста. И сетне Бойко ще се оплаква от приятелския огън.
Тази вечер протестът тръгна с нова сила. А на мен целият ден ми беше късметлийски. Първо сутринта видях стар седесар от Пазарджик, който моментално ми връчи новата си книга „Алтернативата на гражданите“. После гледам суматоха в градинката при парламента, а след малко от мелето излиза светиня му отец Амбарев. Бях много внимателен като се прегръщахме, защото вече е само с един крак и с патерица. Но си е същият хайдутин и появи ли се някъде я пожар ще се завихри, я революция. Докато сме си говорили с него, пък станала белята. Но това го разбрах вечерта, когато видях Корнелий Савов. Докато се оглеждал за отчето, взели, че го арестували. Показа ми и акта за административно нарушение. Заснех събитието, защото в сайтовете само го бяха описали. Преди това чух кратък анализ на икономическото ни дередже от Мартин Заимов, ама няма да влизам в подробности, за да не хукнете да си теглите парите от банката.
В късния следобед пък видях Деян Кюранов с червена фланелка, разбира се свирка отпред. Той ми каза, че успяли заедно с Лили да се вмъкнат на контрапротеста и бях обзет от радостно предчувствие, защото знам как Деян разказва. Точно в този момент ме спря Елица, с която наскоро си писахме за покойния отец Иван Бонев, който тя познава от времето, когато той бе в Испания. Деян го изтървах някъде, но веднага след това добрият дух на отеца се намеси и срещнах останалата част от нашата малка кърджалийска дисидентска компания – Благой Калъмов и жена му Христина. Другата седмица ще приседнем да поговорим. Но не за 10 ноември, а за преди това.
Докато бях на „Дондуков“ и перкусионистите се бяха развихрили ме заговори белокос набор от първите митинги. Така разбрах, че Вера – една от перкусионистките, е негова дъщеря, а 6-7 годишното хлапе, което онзи ден видях да млати тъпаните, пък бил внукът му.
Направо му завидях, защото аз пък положих кански усилия да измъкна сина ми от Бизнес парка. В работно време, разбира се.
Абе, гот си е. Който си стои у дома, празна му торбица, дето викаше баба ми..
Иначе всичко казано до тук съм го документирал със снимки. Че още има даже. Но това фоторепортажът във ФБ е сложно нещо. Така че ще кача снимките отделно.
