Loading...
Преди време всенародния любимец Веско Маринов изпя химн за МВР. Куплетите в маршов ритъм са така убедителни, че на всички в залата им се прищява да скочат на крака и преминат в тържествен марш пред някоя трибуна. Но, хората някак си не можаха да възприемат повтаряните в припев куплети – „моята, нашата, родната полиция ни пази“. Защо такова недоверие?
Яловите опити за „вдигане на самолета“ т.е. рейтинга на родната, а преди години „народната“ не хващат отдавна дикиш. Навремето Мао Дзе Дун нарече американския империализъм „книжен тигър“. И с времето се оказа почти прав. Нещо подобно наблюдаваме и в момента. Задружните усилия на законодателите и всички власти скопиха и маргинализираха някога всемогъщото ведомство. Превърнаха го в затлъстял, домашен котарак, който се страхува и назлъндисва да лови дори дребни мишлета. От респектиращ апарат за репресия на вече наглата и дръзка престъпност се е превърнал в безпомощна, деликатна госпожица, която се извинява в автобуса, че е настъпила някоя мутра. Но, дали причината е само в окастрените пълномощия, недостатъчния бюджет, опорочената агентурно-оперативна дейност, нежеланието в населението да оказва каквато и да е явна или негласна подкрепа, или страха от опозоряване? Всъщност, ако се вгледаме, много са изтръгнатите зъби на нещастния ни котарак, който и да иска, просто не може да лови нещо по-голямо от мишлета. Причините?
Непрекъснато валят върху полицията упреци и критики. Значителна част от тях имат резон. За последните над 20 години се смени цяло поколение от служители. А те просто са извадка на днешното ни общество. Свидетели сме на подмяна на ценностите. Неглижиране на морал, национално и патриотично чувство, придобиване на формално образование, стремеж към материален просперитет на всяка цена. Преди години излезе любопитна книжка за бюрокрацията – „Принципът на Питър“. Смисълът и в едно изречение е, че катерейки се по стълбата на йерархията, всички достигаме до нивото си на некомпетентност. Забележете – не на компетентност. Колкото по-нависоко, толкова по некомпетентни! Вече христоматийно е изказването на бившия министър и зам. премиер Нейчо Неев – „Ега ти държавата, че и бях и зам. премиер“. Нима сега е различно, или МВР е някакво изключение?
В повечето страни от прехода, досиетата или се изгориха, или отдавна публикуваха. Вече са затворена страница. Но, при нас сапунката се точи без край! Опитите за опошляване и маргинализиране, и то не безуспешни, не се изчерпват само с ДС – митичния „козел опущения“. В кереча падна цялото МВР и държавността ни като цяло. Целта, в България думата „агент“ да се превърне в мръсна е постигната. Но ефекта от това е поразяващ. „Ефекта на доминото“ е повалил органите на сигурността и разузнаването, всички структури на МВР, които по закон ползват това, някога най-ефективно оръжие. Та нали на тази агентура се поставяха задачи по терора, икономиката, тежките и организирани престъпления. В момента за МВР е в сила епиграмата на Радой Ралин – „Извади сабя ръждива – изплаши баба страшлива“. А престъпността въобще не е такава „баба“ и затова става все по-нагла.
Сега, да се придобие качествена и ефективна агентура е почти „мисия невъзможна“. Затова горките ни разузнавачи от всички ведомства се чудят, как най-акробатично да представят търкалящите се по медиите и по улиците слухове и догадки като „оперативна информация“, за да оправдаят заплатите си. А така наречените СРС – та? Кой глупак споделя по телефона престъпните си намерения, или вече извършеното? Ако попитате съда за ефективността им, без да си кривят душата, ще потвърдят, че е почти нулева! Каква жалка ситуация! След като и духовните ни йерарси, независимо от прегрешенията си са изправени на позорния стълб, каква е гаранцията, че сегашния сътрудник на органите, утре няма да се превърне „доносник“ и да цъфне по медиите?
Дали всичко това са глупотевини на безмозъчните ни управници, или целенасочени действия на външни и вътрешни кукловоди, за да разбият държавността, да противопоставят личности и прослойки в обществото ни в момент, когато трябва да сме единни? Как ще се излезе от блатото, ако продължаваме така?
Изпълнителите – БОП-аджии, обикновенни полицаи и служители виждат безумието, политическото и службашко натегачество на началството. Но са длъжни да изпълняват. Има толкова глупаци, включително и прокурори, които се пренатягаха в показни, ялови акции с гръмки имена. Именно те са устремените към постове, на които ще бъдат на нивото си на некомпетентност. Липсата на опит и квалификация във висшия ешелон се компенсират с прекалена самонадеяност. Но преобладаващото болшинство изпълнители и низови ръководители са хора знаещи и можещи, интелигентни и начетени. Всъщност тези, наричащи Академията на МВР – „Магнаурска школа“ и правят безценен комплимент. Та нали това е светилището на знанието и науката през средновековието, подготвило държавници и книжовници като Симеон Велики и Светите братя просветители. В бившата Висша школа, а сега Академия на МВР винаги са преподавали и изпитвали най-качествените юристи на страната. Нима се дават изпити и дипломи под дулото на пистолета на бъдещите ченгета?
С неподражаем, всезнайковски апломб, някои, бих ги нарекъл „журналистически свраки“, непознаващи кухнята и безбройните житейски ситуации, в които са поставени най-вече работещите срещу престъпността, непрекъснато дават акъл и грачат срещу институцията, която има за единствена цел да охранява законните права и интереси на народа ни. Въздържам се да кажа нещо още по-хард срещу журналистическата гилдия. До тук с техните компетенции. Не напразно най-добрите детективски и шпионски романи са от автори, работили в съответните служби. Останалото е профанизиране!
Но как разсъждават повечето полицаи?
В началото на кариерата си те са добри „ченгета“ и истински защитници на обществото. Мразят престъпниците и самоотвержено се борят срещу тях. Но постепенно се променят и разочароват. Дразнят ги обвиненията в медиите, че веднъж са брутални, друг път безпомощни, особено сред тълпа в ромските гета! Медиите непрекъснато нападат полицията. Всички се грижат, да не падне и косъм от главата на престъпниците. Тъкмо обществото, което те защитават, не ги подкрепя! Защо, проклетите адвокати поне шест месеца не ги придружат в патрулките? Тогава сами ще засадят и отгледат дървото, на което да ги обесят! Началниците с лъскавите униформи са на страната на политиците, които лъжат хората. Разправят дивотии, че не трябва да проявяваш емоции спрямо престъпниците, или ромите. Но защо? Нали те са тези, които извършват болшинството от престъпленията. Та нима те не са тези, които рушат цивилизацията? Не желаят да работят, не желаят да учат, само знаят да друсат кючеци! Мамят и крадат, грабят и убиват невъоръжени и безпомощни старци, правят жените и дъщерите си курви, търгуват с дрога, дори с неродените си деца. Презират и не се подчиняват на служителите на реда и закона. А не са ли и полицаите свободни граждани и да мразят, когото намерят за правилно? Също така полицаите при стачки и размирици защитават управляващите и богатите от озлоблението и гнева на бедните. Те, които пазят богатите от бедните, са също бедни. Трудно свързват двата края. Последната капка се добавя от това, че в очите на общественото мнение стоят на по-ниско стъпало от престъпника. Някои от колегите им са уволнени, или попадат в затвора, за това, че са изпълнили дълга си. Крадци, мошеници, изнасилвачи и убийци имат по-големи права от ченгетата и се разхождат свободни и необезпокоявани и дръзко им се надсмиват. След всяко по-сериозно престъпление настава същинска медийна вакханалия, в която едва ли не полицаите са извършителите.
От тук нататък, пътя към корупцията е вече широко отворен. Започват побоите, заплахите и изнудванията, за да накарат поредния боклук да признае престъпленията си и да дели с тях. Та нали тъкмо те, по-добре от всички познават механизмите на престъпността. След като тези над тях го правят безнаказано, да не са по-глупави от тях. Защо да не помислят и за себе си. Така обикновенно се стига до днешното ни дередже. Без да ги оправдавам, ето малък пример, на колко ръководството на МВР оценява кожата на един полицай.
Преди време в една от регионалните дирекции се случва извънредно произшествие. От психопат е нападнат постовия полицай на входа на дирекцията. Същия насочва зареден пистолет „Макаров“, законно регистриран на негово име, в главата на постовия полицай. Проявявайки наблюдателност и светкавична реакция, полицаят избива пистолета, който е с патрон в цевта и произвежда изстрел. Куршума парва слепоочието му. В същото време чакалнята е пълна с посетители. С помощта на колега, нападателят е съборен на земята и са му поставени белезници. На следващия ден всички ежедневници отразяват събитието в полицейската си рубрика, като отдават дължимото на полицаите. Не е необходима особена фантазия за евентуалните последици, ако не е била адекватната реакция и намеса на двамата униформени. В недалечното тоталитарно минало такива постъпки се квалифицираха като „героични“ и подобаващо се поощряваха с морални награди, включително и с производство в офицерско звание. За жалост, сега това се прави само „посмъртно“. Дни след инцидента, директора на РДВР издава заповед, с която награждава двамата проявили се и случайно живи полицаи с „парична награда от 50 лв“.
Та така. Какво можем да очакваме от полицаи, чийто живот, собствената им служба оценява на …50 лв???
Снимка: Виго
