Loading...
За тези шест месеца в България станаха невиждани до тогава неща. Това полугодие промени завинаги обществения пейзаж на страната ни.
Първо и най-важно – роди се вето властта на гражданското общество. Хората разбраха, а властта се принуди да схване, че у нас вече има действителна четвърта власт – властта да се налага вето на решения на правителството.
Не вярвам отсега нататък да има кабинет, който да повтори глупостта с издигането на хора, на които гражданите нямат доверие, на отговорни постове.
Второ, оформи се най-устойчивото в историята ни непартийно протестно движение. То е упорито живо, независимо от спадовете в интензивността си и въпреки че го погребваха безброй пъти. То е безспирно действащият коректив на всяка и на всички власти.
Трето. То заяви ясно волята си да се пребори с криминализацията на държавата. А партиите бяха и са принудени да се вслушват в исканията му и да предприемат мерки за оздравяване на обществения климат и срещу корупцията.
Четвърто. Очевидно е, че отсега нататък нито на едно правителство няма да му бъде дадено да работи в атмосфера на морална нечистота. С безразличието към морала в политиката е свършено веднъж завинаги.
Пето. Появи се визия и гражданска енергия за преизграждане на държавата, за нов старт на Републиката. Тя е непартийна по характера си и политическите й представители, които вече се появяват, са и ще бъдат коренно различни от традиционните партии. А тези последните, ако искат да оцелеят, ще трябва да се приспособяват към новия дух на времето.
И така, в ход е морално-политическа революция. Предстои й още страшно много да свърши. Ще го свърши поколението на новите лидери, които сега населяват Аулата на Софийския университет. Бъдещето е тяхно. Поколенческият преврат в обществения живот почна, децата на прехода излязоха на обществената сцена и вече нищо не може да ги спре. #оставка!
Снимка: Виго
