Много добре – няма да е правителство на малцинството, защото ще има парламентарно мнозинство. Но със сигурност ПФ ще оттегли подкрепата си в първия момент, когато някакво тяхно идиотско предложение (например да се разположат ракети, насочени към Гърция и Турция) не бъде прието.
Те дори нарочно ще го направят, знаейки, че няма да мине. Тогава ПФ ще се фръцне, ще каже, че не може да подкрепя „национални предатели“ и т.н., накъдрено в техен стил. Те ще направят това, за да запазят избирателите си и да отбият атаките на „Атака“, която ще ги хапе, че са се „съюзили с турци“ (в РБ има партия с главно турски електорат). Така че новопръкналата се двойна коалиция много скоро ще стане „малцинство“ и за да оцелее нейното правителство, ще се нуждае от гласовете на ДПС. С други думи – погледнал се Илия и видял, че пак е в тия.
Впрочем при създалата се ситуация в Народното събрание, когато ще има двучленна коалиция ГЕРБ – РБ, зависеща от благоволението първо на ПФ, а след това (след като те „се разсърдят“ и се оттеглят от споразумението за подкрепа, това ще стане доста скоро, вероятно в ранна пролет) от благоразположението на ДПС, надеждата, че този нещастен РБ, раздиран от вътрешни дрязги и крамоли, ще успее да прокара някакви забележими реформи, клони към нула. Затова – при това положение – за РБ най-добрата стратегия с оглед на бъдещето бе да останат в опозиция. Те НЯМА ДА СПЕЧЕЛЯТ НИЩО от общото правителство с ГЕРБ, напротив, ще загубят престиж и, разбира се, избиратели. Защото ще трябва да носят отговорност за безвремието, което ще настъпи – ГЕРБ, който е част от модела „КОЙ“ (справка – трогателното съгласие между ГЕРБ и ДПС за замитане на следите в КТБ с наливане на държавни пари) няма да иска да прави никакви кардинални реформи. Тогава, ако РБ „рита“, просто ще бъде сменен и неявната коалиция с ДПС ще стане съвсем явна. А ПФ ще нарита „правителството на мнозинството“ пръв – за да си спаси кожата, т.е. избирателите. Е, жалко за РБ. Впрочем надали някой сериозен човек се е надявал, че те нещо сериозно ще свършат – въпреки наличието на талантливи политици (някои) в този политически хаос, чието единство вероятно няма да се запази дори и от участието във властта.



