Купих си пушка. За царя, Бойко и останалите

Реституцията на царските имоти ни връхлетя по времето на ИВАН КОСТОВ и се довърши от СИМЕОН САКСКОБУРГГОДСКИ, самият бивш цар, вречен в републиканската ни конституция. Та още от тогава чакам да дойде дойде Горския, да приложи законите и да изгони най-сетне царя и останалите от гората. Посред дългото чакане, изпод хаоса и революционната нагласа на масите, се пръкна национално отговорното правителство на г-н БОЙКО БОРИСОВ. 
За първи път ПРАВИТЕЛСТВОТО показно чисти прахта под килима, а народът бясно одобрява. Викам си „Браво!“. Май ще дойде „Видов ден“ за пладнешките бандити дето прибраха и раздадоха държавата като бащиния. 
Да, но не – както казваше навремето именитият български журналист ПЕТКО БОЧАРОВ.
Вярно, ПРАВИТЕЛСТВОТО захвана разбойниците в горите, но не и „царя“, който се оказва светло изключение от равенството пред законите.   
Сърцето ми се сви когато чух отговора на ПРЕМИЕРА на питане от народните представители ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ и МАРТИН ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ относно поправяне на щети, нанесени на българската държава от БИВШИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ, даден в парламентарния контрол на 11.09.2009 г. Казах си – а кой ще поправи щетите, нанесени от самия ЛЮБОПИТКО?
В отговора на ПРЕМИЕРА се вижда дълбоко непознаване на казуса с „царската реституция“, или опит да се „смачка случката“, както жаргонно казват в полицията и прокуратурата при умишлено прикриване на очевадни престъпления.
За да влезе в час, ПРЕМИЕРЪТ трябва да пита експертите си дали изобщо е възможна реституция на „царските имоти“ единствено по силата на РЕШЕНИЕТО от 1998 г., с което КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД, по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР и по доклад на съдията ГЕОРГИ МАРКОВ, обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, обнародван в Държавен вестник бр. 305/31.12.1947 г. Оказва се, че реституцията може да настъпи не само по силата на закона, висш израз на народната воля, а чрез решение на един съдебен орган, което е нелепо. Не е работа на КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД да прави реституция, и точно заради това той НЕ Я Е НАПРАВИЛ. Да се твърди обратното е нужно голямо дебелоочие, дето някои му викат „ЦАРСКИ ГЬОНСУРАТЛЪК“.
За студентите по право е ясно, че законът от 1947 г. е изпълнен в секундата, в която е бил обнародван. Този закон е еднократна конфискация и няма как да се спре бъдещото му приложение с РЕШЕНИЕТО на Конституционния съд. Ама у нас дал бог БЛЮДОЛИЗЦИ.
Освен че „царската реституция“ е БЕЗ ЗАКОНОВО ОСНОВАНИЕ, питам се – ЩЕ СЕ СЕТИ ЛИ ПРЕМИЕРЪТ да се загледа в самите имоти, дето разни невинни кметове, като СТЕФАН СОФИЯНСКИ и още по-невинни областни управители, като ОЛИМПИ КЪТЕВ, диктуваха с лека ръка без да проверят лична собственост ли са на ЦАРЯ. Така е и с прословутите гори, при връщането на които ПРЕМИЕРЪТ и КОСТОВ търсят само технически грешки. Това с техническите грешки е добре, ама защо не виждат че ЦАРЯТ няма нито метър своя гора. Ще се загледат ли експертите на ПРЕМИЕРА в бюджета на ДЪРЖАВНИЯ ГЛАВА на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, та да видят върху какви земи, с какви пари са строени, поддържани и управлявани ИНТЕНДАНТСКИТЕ ИМОТИ. Дето се вика, връщането е обратно на вземането, ама да се връща нещо, дето не е вземано МИРИШЕ НА ГНИЛО. Иде есен, дали пък правителството на г-н БОРИСОВ не е получило носталгична хрема.
Мира нямам, а вътре в главата ми викове – „ЦАРЯТ Е ГОЛ, ГОЛ ДОЙДЕ И ДЯДО МУ ФЕРДИНАТ. ТУКА ВЗИМАТ – НАВЪН ХАРЧАТ“.
Сънища за морал, административен капацитет и… справедливост?!!