Loading...
Всяка година като социалистите затръгват за Бузлуджа, ми възникват едни такива неудобни въпроси: Щом държат да са правоприемник на партията от 1891 г., следва, че приемат и целия й болшевишки период – от 1919 до 1944 г. Барабар с тероризма му, който е присъща черта на болшевишката БКП. Само да спомена най-големия терористичен акт в света тогава – взривяването на катедралата „Св.Неделя“.
Няма да пропусна и престъпното септемврийско въстание, което хвърля България в кървави граждански междуособици, докато „героичните“ му водачи като Димитров и Коларов удобно емигрират. За индивидуалните убийства какво да говорим, те са част от нелегалната дейност на БКП. И се сещам и за „героичната“ партизанска акция при с.Жабокрек – когато терористите нападат почивна станция с 18 възстановяващи се от рани немски войници без бойно оръжие. Години наред за поколенията остава скрит и друг срамен епизод от тази акция. Редове от спомени на участник допълват истината за тази „крупна“ акция. За нея „боецът“ пише: „Всеки, който пристигаше, го задържахме. По едно време се зададе един автобус. Ние не знаехме кой пътува с автобуса. От другата засада откриха огън. Дадохме знак на автобуса да спре и той не искаше да спре. Ние вече не мислехме кои са в автобуса и стреляхме направо в него. Едва тогава спря. Дадохме сигнал да слезнат всички. Запалихме рейса.“ След това уплашени от стореното, „славните борци“ отново се скриват вдън гори. Точно тогава е извършено и още едно престъпление – убийството на техническия директор на дружество „Гранитоид“ Райнхард Йохан Томаник – немец от Австрия, довел електричеството в хиляди български домове от района. Същия ден Томаник пътува с дъщеря си в запаления от шумкарите автобус, за който бе разказано по-горе. По спомени на очевидци двама шумкари го свалят от автобуса, водят го в канцеларията на дружеството, където го насилват да отвори касата и го убиват, задигайки парите. Невинната му дъщеричка пък е изнасилена. Историята обаче близо половин век се покрива с мълчание, без никой да попита какви „фашисти“ са Томаник и детето му, и защо червените мародери, извършили престъплението не са получили наказание от победилата по-късно народна власт. В района имената на насилниците убийци се знаят, те вече са покойници, а местните разказват, че днес потомците им са влиятелни хора в демократична България
За всички тези неща поемате ли отговорност, другари социалисти, и гордеете ли се с тях?
Снимка: Недко Иванов
