Loading...
Тривиално изречение. Но в какво ще бъде неговата различност е трудно да се представим. Не е достатъчно да кажеш, че си във война, след като няма фронт и няма битка, който можеш да водиш и да спечелиш по правилата на войната. Няма правила или ако има те не са ни познати.
Всички говорим за солидарност, за съчувствие – и това е най-нормалната човешка реакция, но трябва да мислим за стратегия с която да победим не само врага, който е видим, но и проблемите, които са много по-големи от конкретния враг. В Сирия и в ИДИЛ трябва и военна намеса, при това не само от въздуха. Но още повече трябва помощ за възстановяване на нормалния икономически живот там, защото ИДИЛ печели влияние не с религиозните си проповеди, а с грижите за загубили надежда хора.. Огромното предизвикателство за нас е, че сме свикнали да очакваме ислямските заплахи от югоизток, а истината е, че новите екстремни джихадисти са в Европа, в това число и в Западните Балкани. Утре терористите у нас могат да имат френски, немски, британски, косовски, черногорски и други европейски паспорти. И тогава – всяка страна ще си затвори границите, всеки ще си мисли, че може да са барикадира и да намери ключа към сигурността за сметка на съседа си. Колко време и мили остават до края на Европейския съюз?
Вината е навсякъде, но основно у политиците. Основната е на президента Обама – който все не намира основание да поведе натовска коалиция, а ЕС да осигури икономическата помощ и възстановяване. ЕС трябва да бъде готов да действа сам, дори ако сегашният лидер на САЩ продължава да излъчва послания, а не заповеди към военните си.
Вина има и канцлера Меркел, която покани бежанци без ограничения да тръгнат към Европа.
Вина имат и нашите политици, които ухажват съседски лидери, които подпомагат ИДИЛ, до всеки един от нас, който все се мисли, че терорът не го касае и за пореден път можем да се снишим!? докато мине бурята.
Всеки европеец днес ще пита – за какво плащаме, ако нямаме сигурност. Защото ако не си готов да се биеш, да даваш жертви и да отидеш до край – Врагът който винаги може да намери джихадисти и хора, готови да се взривят – винаги ще бъде с крачка пред теб.
Прекалено дълго Европа и ние тук живяхме в комфорта на отсъствие на война и битки. Единствените жертви, които бяхме готови да дадем бяха жертвите в автомобилни катастрофи. Но забравихме какво е да имаш боеспособна армия и единици, агентурна мрежа и специални поделения, какво е да проникваме сред врага, да отиваме до край в защитата на своите ценности. Агент стана мръсна дума и то с право, защото мнозина и преди и сега ползват тази дума като знак за принадлежност към привилегирована група.
Защото за политическите ни лидери сигурността не е сфера, която трябва да гарантира живота, свободата и правата на гражданите, а поредната зона за лично благоденствие.
