Loading...
Може ли да има такава държава в ЕС? Оказва се, че може. А ние не сме Индия, Пакистан или Бангладеш, другарчета. (Обръщението ми е към българските политикани.) Извинете, че ви наричам така. Но каква е разликата между старите и новите другари? Май никаква. А кои са тия новите? Е, хайде сега. Те са в различни партии – вярно е – и не бива по този начин, обидно е. Само че ситуацията много напомня на една добре позната. Тоест, BG- тоалетната (както правилно й лепна етикета чешкият художник Давид Черни) пак си остава такава, вече 20 години, че и отгоре на това, започва все по-силно да мирише. Някои съдии с основание се засягат- защо само ние, ами другите власти? Ама сега имало демокрация. Може ли така да се нарече „уйдурмата“ й ? (От турски език, разговорно, означава нещо натъкмено, скроено, нагласено, според Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от 19 и 20 век, издание на БАН, 1974г.)
От общите разсъждения да се приземим в зравеопазването. Не е най-трагичното това, че сме близо до Румъния, както изстреля на 23.08. 2010 г. Асошейтед прес. Северната ни съседка дава за най-важната несъмнено функция на обществото 3,7% от своя БВП, или два пъти по-малко от средното за ЕС, а България – 4,2 %. По- стряскаща е една друга новина – че над 1,7 милиона българи не си плащат заравните осигуровки – каза го самият премиер десетина дни по-рано, на 12 август. Да поясним – не ги внасят, защото не могат. Иначе кой ще се отнася с немара към здравето си? Реторичен въпрос. Ето и малко за
услужливата статистика
за която ще стане дума по-нататък. На 22 март 2010 г. в-к „Дневник“ пише, че армията на здравно неосигурените се е увеличила със 700 000 за година – от януари 2009-та, и вече наброявала 1,65 млн. души. Позоваването е на доклад на НЗОК. Само ден по-късно – на 23 март, данните от брифинг на НАП сочат, че към този момент бройката е 1,2 млн. човека, при 200 000 повече за февруари 2010 г. Не е вярно и това, че не са се увеличавали никакви данъци – минимална здравна осигуровка от началото на годината от 10,40 лв. скочи на 16, 00 лв., а здравно осигурителният стаус вече се признава при плащане за 36 месеца, а не както досега за 12. Повече от 1,7 българи – или 22 -23 %, не могат да плащат здравните си осигуровки – те са, образно казано, в зоната на здрача. Но това са ¼ от 7,6 млн., на колкото се стопихме.(1 млн. от тях са в чужбина и се водят само на хартия, така се отчита по-ниска безработица, но за това по-долу.) Неофициалните данни са за почти 2 млн. – 27 %. За кого работи тогава здравната система, щом всеки четвърти от нас е изхвърлен от нея? На около 50 на сто им плащат от държавата. Иначе половината от тях също биха потънали. Най-абсурдното е от безработен да се искат пари. Неосигурените ще разчитат на спешната помощ – тоест, когато здравето и животът им вече са поставени в риск – „на карта“. А и за нея вече отпуснатото е с 50 на сто по-малко, според медийни съобщения от 23 и 24 август 2010 г. Така се преминава към древния принцип на един от бащите на медицината Хипократ: „Лекарят лекува (болестта), природата изцерява“, или ако имаш късмет и здрав организъм, ще се оправиш.
И това ако е държава от ЕС, здраве му кажи
Посоката на движение на българското здравеопазване е тъкмо обратна дори на реформата в САЩ, едно от предизборните обещания на Барак Обама, което го доведе на власт. От тази пролет 32 милиона американци бяха вкарани в системата, бедни домакинства с доход под 75 000 $ годишно ще получават държавна подкрепа. Като мнозина българи след 1989 г. и аз реших на свой ред да емигрирам, след куп премеждия се установих в Дания. Но се връщам в спомените си за това пътуване към Будапеща, където трябваше да престоя. Бяха студени зимни дни. Гарите бяха две – Нюгети и Келети. В чакалнята на едната бяха сложили за портиер някакво странно същество – с вид на хермафродит, неадекватен и с шинел с лъскави копчета. Иначе нормален човек не би се осмелил да гони навън нещастниците, които нямаше къде да нощуват. На другата гара нямаше подобен проблем. Защото сигурно не бяха намерили човек. А в България намират ли се? При „откриването“ на здравната министърка казваха, че е неконтактна. Аз бих добавил и друго определение.
За данните за безработицата няма да се уморя да повтарям, че са фалшифицирани. Твърдя го от 6 месеца. „Има три вида лъжи – обикновени, благородни и статистически“ – афоризмът е на английския политик Бенжамен Дизраели. Проучване на Отворено общество и Световната банка в средата на май 2010 г. изнесе числа за февруари и март в моя подкрепа – в 1/3 от домакинствата има безработни. Автоматични отговори при кандидатстване за някое непрестижно работно място по интернет показват, че CV-тата си изпращат понякога 300-500 човека, и то в град като Пловдив. В края на януари 2008 г.
реалното отчитане на инфлацията уволни шефа на Националния статистически институт
доцент Стоян Цветков (официалният претекст беше друг- закъсняло изчисляване на БВП), въпреки че 9 месеца преди това беше назначен със 7-годишен мандат. Замести го колежката му от УНСС доц. Марияна Коцева. На поста е и досега, въпреки смяната на властта. Имайки вече примера с предшественика си, тя няма да направи подобна глупост да изнася злепоставящи факти. Откъде идва невярното изчисляване на безработицата вече казах – от 1 млн. българи, които не разчитат на държавата си и са се спасили в чужбина. Активното население на пазара на труда, официално 3,5 млн. човека, фактически не е много повече от пенсионерите – а те са 2,4 млн. Оттам са и затрудненията на НОИ (че колкото са работещите, толкова са и пенсионерите). За изчисления послушно се използват официално регистрираните в бюрата по труда. А не е ли цифрата съпоставима с неможещите да си плащат здравните осигуровки (доказаните са повече от 1,7 млн. човека, цитирах Бойко Борисов, в медии се срещат и твърдения за почти 2 млн.). От тях безработни са предполагаемо около половината – истинската статистика приближава 1млн. – поне два пъти по-висока от официалната, 20, а защо не и 25 %. Не бива да ви звучи невероятно, след като в половин България, извън районите на големите градове, безработицата е 30-40 и дори 50 на сто (колкото отиваме по-дълбоко в провинцията). Да поразсъждаваме върху едно изявление от 18 август 2010 г. на Мика Зайкова, експерт на КТ“Подкрепа“ – че в България около 40 % работят на минимални доходи, дори минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове и че на минимална работна заплата са около 160 000 души. От това, което е искала да каже, с точност се знае само последното. Но по реда на изброяване съдим, че от всичките 40% най-много са тези, поставени в ситуацията на сивата икономика. Може би 20 на сто. Останалите на минимални доходи – примерно 300 лв. месечно, заедно с близките до тях на минимална заплата 160 000 човека, са още 20 на сто. Защо ни беше необходимо да анализираме това изявление. За да се види, че големият процент от такива две най-долни категории е възможен именно заради голямата безработица и липсата на всякакъв избор. Минаваме на другия вариант – обикновеният гражданин решава сам да си създаде бизнес – но въпреки кризата е притиснат като в менгеме от голямата данъчна и осигурителна тежест. Протекцията над средния и едър собственик е видима и не се нуждае от коментар. Намирането на работа изцяло зависи от благоволението на различни „фактори“ и това се подпомага от законодателството. Засега у нас така е прието, както се казва. Прочетох дописка от 23. 08. 2010 г. във в-к „Дневник“, че за едно учителско място се борели средно 23-ма, по данни на директорите на училищата. Намерили са кого да питат – точно проводниците на корупцията в средното ни образование. Всъщност се борят 3-ма, който от тях извади по-големи връзки, а останалите „лапат мъглата“, както има един жаргонен израз.
На БСП беше направена неоценима услуга, като не се пипна не само прословутият втори и трети ешелон, а и почти никой от държавната администрация, общините и фирмите, които са държавна или общинска собственост. Мисля, че тази джентълменска постъпка столетницата няма да забрави и затова може би опозиционното й поведение е толкова вяло. Има и други причини – те опират в икономически интереси, но да не се отклоняваме от темата, както ни мъмреха в училище. Работата в частния сектор също е
под крилото на олигархията, мафията и паралелната власт
Има ли противодействащи фактори? Да вземем първо синдикатите. Като цяло те са поставени в най-различни зависимости (босовете им) – финансови, сексуални и т.н. През 2003 г. отидох да искам препоръка за работа в медия от един синдикален лидер. Уж беше получил инфаркт. Но в кабинета си в централата беше по анцуг, явно не можеше да обуе панталон, защото му бяха шили задника в „Пирогов“ след бурен хомосексуален акт. Следва вторият фактор – неправителствените организации. Те пък служат за изява на своите лидерчета и за домогването им до високи постове – например, заместник-министерски.
Това, от което спешно се нуждае България, е задействането срещу нея на предпазна клауза за областите здравеопазване и трудова заетост – равни права при намиране на работа и осигуряване на съществуването на гражданите й. И един наш съвременен писател, който да напише нещо като родния вариант на „The Grapes of Wrath“ by John Steinbeck („Гневът на мравките“ / „Гроздовете на гнева“ от Джон Стайнбек).
До Председателя на ЕК Г-н Жозе-Мануел Барозу
До Г-н Джон Дали, комисар по здравеопазване и
потребление,
До Г-н Ласло Андор, комисар по заетостта,
социалната политика и интеграцията
