Loading...
Разговорът е истински.
Най-после реших и аз да стана истински писател. Лесно се пише, ама трудно се продава. У нета се продава горе-долу. Лятото продавах по пловдивските кръчми. Ама застудя, а вътре се не пуши. Продавах и на некой случайно познал ме по Капана и махалата. Ама идват празници. Подаръци. Ракия. Некой лев за благотворителност… И решавам и аз, като писателите, да представям книгата по читалища и зали, где нема нито мезе, нито пиене. А па цигарка да палнеш, ще те разстрелят на место. Да, ама там всичко заето. И сe сещам, че докато презентирах КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА и ЕСЕНТА НА НЕЖНИЯ ЦИНИК в една кръчма през лятото, ме подсетиха, че може да я презентирам в черква. И пратих една книга на отчето. Черква в едно католическо село до Пловдив. И му звъня:
– Добър ден, отче! Роси Антов съм.
– А!!! Добре, че се обади. Нямах обратна връзка с теб.
– Нищо, отче. Важното е с Йехова да имаш. Аз те намерих. Ще представяме ли книгата в храма.
– Не става. Не книгата не става, а написаното в книгата не става за храм.
– Що бе, отче!?
– Роси, ти чел ли си я?
– Не съм, отче. Аз пиша. Да не съм луд да чета глупостите, где пиша.
– Аз я прочетох. Не става. Тук идват вярващи. Няма да им чета от амвона за Дева Мари, а после за целувки, секс и други атеистични дивотии.
– Добре, отче. Ама ще се оплача на папата. Той каза, че сексът е дар от всевишния.
– Каза, ама не за безразборния секс.
– Добре, отче. Предлагам ти следното. Говориш за Христос и дявола в пустинята. И казваш на енориашите да си купят книгата, за да прочетат какво не трябва да четат. И че е писание от дявола.
– Не става.
– Добре тогава. Говориш от амвона и призоваваш верващите у кръчмата. Да си вземат. Аз ще съм там.
– Не става. Ама книгата ти е много добра. Смях се и плаках докато я четох. Когато свършат постите, ела ми на гости.
– Не става. Атеист съм. Когато свършат вашите пости, аз почвам да постя.
– Добре де. Ти ела. Аз ще постя, ти ще гледаш и мезиш.
– Така става. Аз не съм чак такъв неверник. Ходя даже по манастири. До тях винаги има добри кръчми.
– Разбрахме се. Ще чакам да минеш.
– Благодаря за поканата, отче! Да те питам нещо. Пътем ще подбера две девици от околовръстното? И да разискваме въпросите на вярата! Светата троица, ад, дявол, рай… И разни други неща.
– Добре де! Ще помисля. Може да представя и в храма. Само не идвай на гости! И пред папата ще я представим. И към Новия завет ще я добавим. Ама не идвай.
– Чао, отче! Нема да идвам. Искаш ли за Рождество двете девственици от околовръстното. Могат да свирят в храма… Със сигурност могат.
КРАЙ.
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
