По повод матурата по български език и литература и протестите на майки на зрелостниците срещу стихотворението на Яворов – „Ще бъдеш в бяло“ и срещу самия Яворов. Наистина съм изумена и шокирана. Наистина – горките деца с такива майки. И какво да искаме от тях…
Моята майка, която почина преди година – на 91, до самата си дълбока старост знаеше и казваше наизуст и Опълченците на Шипка и стихове на Дебелянов, а и разкази на Елин Пелин. „Като заваля, та… Боне Крайненеца впрегна Сивушка и Белчо…“. Да, тя знаеше и Арменци и Градушка. Майка ми не беше завършила гимназия. Помня в ученическите си години, в къщи имаше една тетрадка с преписани със зелено мастило стихотворения на Дебелянов, Траянов и Лилиев. Съжалявам, че не съм я запазила. Та викам – ако за 6 часа сегашните зрелостници не успеят да се сетят за стиховете на Яворов – то не можеш да се сетиш за нещо, което не си виждал – да, майките им основно са виновни. Плюс бездуховността, в която цели отрязъци от доброто ни общество са потопени. Защото важното е да се купи тая най-скъпа рокля за момичето, с която тя ще прилича на ония от Околовръстното и ще друса кючек, а на момчето да се подари чисто нова кола, за яд на комшии и приятели, с която недай си боже да си строши главата. Какъв ти тук Яворов и разни ненужни литератури-митератури…



