Loading...
Най-силният аргумент срещу лявата вълна в Европа е жестоката реалност на празната банкова сметка. И докато всички започнахме да залагаме на коя от развитите Европейски икономики ще й свършат първо парите, Дейвид Камерън направи невъзможното – в стегнат и прав текст оправда мерките си за намаляване на социалните разходи с тяхната контрапродуктивност. А именно, че все по-малко хора намират стимул да започват работа и да учат като гледат как съседите им преживяват съвсем нормално само на помощи.
Криворазбраната цивилизация на Европейската социална държава в Англия отдавна е придобила плашещи размери. Премиерът Камерън посочва, че около 5-10 000 трайно безработни са се отказали от всякакви намерение да си търсят работа и възнамеряват да изживеят живота си единствено на социални помощи. Около 400 000 нископлатени или безработни младежи получават по 90 паунда седмично, за да може да се изнесат от жилището на родителите си без да има реално някаква основателна причина за това. Великобритания харчи повече от два пъти Българския годишен бюджет само за подпомагане на британци под 35-годишна възраст за настаняване в частни квартири. Самотен родител с 4 деца и живеещ под наем, пък получава социални помощи от около 25 000 паунда, което е повече от средствата, с които живее едно работническо семейство с двама заети родители. Всеки, който е посещавал Обединеното Кралство, знае, че там съществува професия „майка“ – жени, които възнамеряват да изживеят поне половината си живот без да работят, единствено на социални помощи.
Солидарността в обществения договор би трябвало да изгради една предпазна мрежа, която да улови най-уязвимите групи преди да паднат под едно „морално приемливо“ ниво на живот. Колкото по-богата е една държава, толкова по-високо би трябвало да бъде и това „морално приемливо“ ниво. Както знаем от Айнщайн, всичко е относително. Очевидно е, обаче, че една толкова мощна социална система като английската се превръща не в предпазна мрежа, а в удобен хамак за перманентна дрямка. Социалистите тук веднага ще контрират, че всъщност хората не стават мързеливи, а просто работа нямат. Нека за миг оставим този спор, който вече е болезнено клиширан, и погледнем под един различен ъгъл – дори сега работа да няма, какво става, когато работа всъщност има?
Светът на 21-ви век е „малко“ по-различен от този 2000 години преди Христа, когато работата на голяма част от населението в древен Египет се е състояла в механично пренасяне на ресурси било то в строителството, или земеделието. И тогава е имало кризи. Но след всяка, Фараонът просто посочва с пръст едно празно място и мобилизира трудовата сила да носи камъни и строи храмове, пирамиди, земеделски складове, напоителни канали и т.н. Всички Египтяни запретват ръкави и започват да местят ресурси под вещото ръководство на шепа инженери. Сега е малко по-различно. Повечето работни места изискват умения, които не са вродени, а придобити. Дори и да приемем, че за момента колкото и да търсят, получаващите социални помощи няма да намерят работа, попадането им в ступор и пасивно очакване на Годо се оказва фатално за възможностите им да си намерят работа в един бъдещ период. Това създава структурна безработица.
С други думи, „заспалите“ Англичани, получаващи социални помощи, не развиват никакви умения и не придобиват никакви знания, които да ги направят подходящи за заемане на работна позиция, когато такава предполагаемо се създаде (продължаваме под допускането на социалистите, че засега работни позиции няма). Какво би стимулирало една млада жена с няколко деца в Англия да придобива знания и умения, при положение, че тя се чувства повече от комфортно само със социалните си помощи? След определена възраст, тя просто ще продължи да получава не майчински, а помощи за безработни. После и социална пенсия. И през цялото това време ще се оплаква, че няма необходимите знания и умения за работните места, които се предлагат. Е как да ги има? Ние не живеем в древен Египет, когато всеки можещ да носи камъни веднага си намира работа на някой строеж или нива.
И не, не си мислите само вие, че положението с ромите в България е същото. Без значение дали има или няма криза, те все работа нямат и все помощи получават. Дори сайтовете за работа да са препълнени с обяви, ако питате някой ром, той веднага ще отговори „няма работа“. Всъщност, работа може и да има, но конкретно за него – наистина няма. Защото той, освен да помести механично някакъв ресурс, друго не умее. Няма и стимул да се научи. А още по-лошото е, че останалите хора, гледайки този начин на живот, дори да не се запитат „Защо аз трябва да работя като луд и те да живеят от моите данъци?“, ще се запитат, „Защо аз трябва да работя като луд, вместо да си живея от нечий други данъци както правят и те?“ Маргарет Татчър отдавна отговори на тези въпроси, но така и никой не я чу: „Болестта на социализма е, че евентуално парите на другите свършват“.
