Тъй като публичната дискусия за войната и въздействието й върху цените на газа и тока се разстила към всякакви странни посоки, реших да попитам (относително) независим орган – а именно ChatGPT.

Зададох следния въпрос:

„Здравей, чат!
Знаеш какви са цените на електричеството на пазара „Ден напред“ в България – средно 105 евро/МВтч за периода 2023-2025 г. Днес сме в поредната газова криза и цените в целия ЕС отново ще растат.
Искам да те питам по какъв начин най-бързо могат да бъдат свалени цените на тока в България при високи цени на газа?
Моля, помисли за политически решения, които зависят както от българското правителство, така и от Европейската комисия. Не се ограничавай от текущи политики, а дай решение с мигновено действие. Моля, все пак запази свободния пазар и не използвай тавани на цени или субсидии.“

Китай току-що направи ход, който разкрива колко крехка е глобалната индустриална система:
Спира износа на сярна киселина – вещество, което почти никой не слага в списъците с „критични суровини“, но без което половината модерна икономика буквално не работи.

Решението идва на фона на сътресения в доставките – страните от Персийския залив са много голям износител на сярна киселина – и нарастващо вътрешно търсене. Пекин просто прави това, което всяка индустриална сила прави в криза – запазва ключовите ресурси за себе си. Проблемът е, че останалият свят, и особено Европа, отдавна е свикнал да приема подобни материали за даденост.

САЩ преживява незапомнен енергиен бум, като около 1/3 от огромния брой нови газови ТЕЦ се появяват в Тексас. Към наличните 80 GW, щатът е на път да добави още толкова в следващите няколко години. Това дава представа за какви огромни количества „излишен“ газ иде реч в Тексас.

Движещата сила не е растежът на населението или традиционното индустриално производство, а ненаситният енергиен апетит на изкуствения интелект.

Докато дронове-камикадзе прекосяват небето над Украйна и Близкия изток и прекъсват значителна част от световните доставки на нефт и газ, едно нещо става пределно ясно: електрифицираните технологии вече не са просто „зелена“ мода, а въпрос на геополитическа мощ. Да, слънчевите панели помагат на държавите да намалят уязвимостта си към вносен газ и ценови шокове. Електромобилите ограничават зависимостта от внос на петрол. А масово произвежданите въоръжени дронове пренаписват правилата на войната. Но зад тези крайни технологии стои нещо много по-прозаично и много по-важно: тежка индустрия, евтина енергия, въглища и мащаб.

Преговорите в Пакистан завършиха без сделка. Това значи, че трафикът през Ормузкия проток ще остане силно граничен в близко бъдеще. Последствията стават неизбежни. Светът се засилва към изключително мащабна енергийна и суровинна криза.

Стълбчетата на графиката показват загубения добив на нефт в Персийския залив от началото на войната. Според анализатори вече сме достигнали почти 13 милиона барела на ден спрян добив. Графиката допуска отваряне на протока към края на април и постепенно завръщане на този нефт на пазара. Червената крива показва кумулативната загуба на доставки, която ще достигне 1 милиард барела още в средата на юни.

„Аз нямам намерение да се връщам в България, но искам вие да ме убедите в противното.“ С тези думи млада инженерка се спира пред щанда на „Либхер-Транспортейшън Системс Марица“ и „Либхер-Конкрийт Технолоджи Марица“ по време на кариерния форум на платформата Bulgaria Wants You в престижната The Royal Geographical Society в Лондон.

Сцената е показателна – не просто разговор за работа, а истински сблъсък между два свята: сигурността на емиграцията и все по-силния зов на Родината. Кадровата криза обръща посоката – от износ към връщане на таланти. „Предизвикателството, с което най-често се сблъскваме в подбора на кадри са инженерните и технически позиции, както и производствено-оперативният персонал.