Войната в Персийския залив много бързо ескалира до обстрел на енергийна инфраструктура и спиране на трафика през Ормузкия проток. Последствията ще зависят изцяло от продължителността на конфликта.

Иран очевидно не може да спечели битката по въздух и вода, но може изключително много да навреди на целия свят. Това е единственият им полезен ход, с който да принудят света да ги остави намира. САЩ и Израел пък трудно могат да им попречат, защото това би изисквало мащабна сухопътна операция, за която никой не е готов. Ситуацията на фронта изглежда патова, което не пречи ние отново да се наредим сред най-губещите.

Бегъл поглед върху картата на Vessel Finder показва, че Ормузкият проток е празен. През него обикновено минават десетки кораби едновременно в двете посоки. Сега те са струпани от двете му страни и чакат.

Не помня някога да съм виждал такава ситуация. Напомням, че оттам минават около 25% от петрола, 25% от втечнения природен газ и почти 50% от азотните торове в света.

Драмата от последните дни по линия на мултифондовете е, че Венко Тъпото от ПП както винаги не е разбрало каква е идеята зад това пенсионните фондове да могат да записват инфраструктурни облигации. Сега ще отделя малко от ценното си време, за да му обясня на този илитерат накратко и на разбираем език каква е идеята на цялата тази реформа.

Капитал са публикували интересен материал за Европейската схема за търговия с въглеродни квоти, който доста добре обяснява как функционира схемата и защо се клати напоследък. Струва си да се изчете: https://www.capital.bg/…/4885192_zashto_turgoviiata_s…/

Аз ще опитам да внеса още малко яснота:

Това означава скок и на цената на тока през следващите дни. Останалите суровини също поскъпват – петрола с 9% до 80 долара. Това показва колко е важна диверсификацията и развитието на собствени източници на всякакъв вид енергия. Защото да разчиташ изцяло на външни доставки си е вид зависимост, когато настъпят форсмажорни обстоятелства.

Малко хора осъзнават, че около 90% от всичко, което потребяваме, е дошло до нас по море. Глобалната икономика не е дигитален облак, а физическа, мокра, солена и изненадващо крехка мрежа. Тя изглежда разпръсната из океаните, но реално минава през шепа тесни протоци. Ако един се затвори – цените скачат. Ако два се блокират – системата се разпада. Натискът върху тях през последните години видимо расте.

Морската търговия е гръбнакът на глобалната икономика – около 11 млрд. тона стоки годишно и близо 25 трилиона долара обмен. Но системата не е проектирана за устойчивост, а за максимална ефективност. Ключовият пробив е контейнерът, който превръща транспорта на стоки между континентите от лукс в почти незабележим разход и прави възможна глобализацията на производството.