Loading...
(ЗАЩИТА НА МАСОВИЯ БЪЛГАРСКИ ПОТРЕБИТЕЛ НА ТОК, ВОДА, ГАЗ,БЕНЗИН, ТОПЛИНА И Т.Н.)
1.Въведение
От края на 2012 година започнаха масовите брожения на гражданите, а и незначителни опити и от страна на бизнеса, срещу високите сметки за отопление и електропотребление. От страна на монополистите се дадоха всякакви причудливи обяснения, традиционните „експерти по всичкология“ заляха медиите с дълбокомислени анализи, а държавата назначи множество проверки и експертизи по темата. Никой обаче не обърна отново внимание, че освен високи сметки има и дребни на глед, които убягват от обществото.
По този въпрос експерти от фондация „КАЧЕСТВО 21-ВИ ВЕК“ през цялата 2008 година се опитваха да обърнат внимание на обществото (файлове 1,2,3,4), но без резултат. Реакцията за дребното и системно надписване на сметките за потребени ТОК, ВОДА, ГАЗ, БЕНЗИН, ТОПЛИНА не беше подета масово, както това сега стана с високите сметки. През началото на 2011 година се направи пореден опит да се повдигне въпросът за дребните и системни кражби чрез уредите за отчитане на консумация. Това стана съвместно с вестник „БАНКЕРЪ“ (виж файл 5), но резултатът беше аналогичен. Тези дни, като две годишнина от първата статия в броя от 15.02.2013г., е направен анализ, на база на резултатите от проверката на 4 броя електромери под личния контрол на министъра на МИЕТ (виж файл 6). Резултатите показват минимална годишна печалба от 17,5 милиона лева за трите ЕРП в България, само от „дребно надписване на сметките“ за консумирана електроенергия. Вероятно обедняването на българина започва да го кара да обръща внимание и на цитираното по горе. В интервютата по време на кампанията на проверката на 4 броя електромери излезна и информация, че през 2011 и 2012 години, средно по 6500-7000 граждани са се обръщали за метрологична експертиза на своите електромери от БЪЛГАРСКИЯ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ. Разковничето на въпроса е, че действащото към момента законодателство позволява на търговците в България да проверяват сами уредите, по които става отчитането на потребени от гражданите и бизнеса ТОК, ВОДА, ГАЗ, БЕНЗИН, ТОПЛИНА. Подробности от изследването на фондация „КАЧЕСТВО 21-ВИ ВЕК“, направено през 2008 година, могат да се видят в 4-ти файл. Проблемите, който съществуват при извършване контрол от страна на държавата на лицата, за качеството на работа на оправомощените да извършват проверката на уредите, са показани в 3-ти файл. Пропуските са основно и в законовата рамка от НАРЕДБАТА за оправомощаване от 2006 година (виж файл 7). Тази наредба се преиздава от държавните чиновници в края на 2012 (виж файл 8). Проблемите обаче си остават !!! Бегъл поглед на „новата“ версия на този документ показва, че основно се набляга на проблема на вземане на държавните такси, от лицата получили право да проверяват уреди. Контролът за качеството на тяхната работа клони към нула.
2.История на въпроса.
От много дълбока древност в практика на хората е влезнал процеса на размяна на стоки, т.е. търговията е една от най-старите човешки дейности. Между търговеца (продавач) и клиента (купувач) винаги е стоял уреда за измерване. От древни времена това е бил кантара и метъра. Чрез уреда за измерване се определял паричния еквивалент на продадената/получената стока. От тогава и до днес, както и за бъдеще, уредите за измерване ще участват в търговията за определяне на паричния еквивалент на търгуваните стоки.
Известна е старата максима, че за какво и да си говорим става въпрос за пари, произтича от вечното значение на уредите за измерване, които на практика измерват парите на обществото.
3.Специфика на уредите за измерване.
Няма идеален уред за измерване. Това е било още в древността и е валидно и до днес, както този проблем ще остане и за бъдеще.
Всеки уред има граници на грешка на измерване (точност на измерване). Очевидно е, че колкото по-точен е уреда (колкото измерва с по-малка грешка), толкова по-добре ще се определя паричния еквивалент на продаваната/купуваната стока.
В горната насока от древни времена са търсени пътища за подобряване на точността на измерване, както и много жестоко са наказвани лицата, които умишлено влияят върху точността на уредите за измерване. Освен това периодично уредите за измерване са били проверявани, за да се констатира че не са загубили своята точност. Това е извършвано от лица, независими от търговеца и от купувача – т.е. от несвързано лице с двете заинтересовани лица от търговската сделка.
Както се каза, хората са се стремили да създадат идеалния уред – уредът които не греши при измерването на стоката. На практика това се оказало невъзможно. Ето защо е прието реалните уреди да се сравняват спрямо един „идеален” уред, които обаче не съществува. Всеки реален уред измерва в определени граници, спрямо идеалния уред. Колкото уреда е по-точен, той има по-малки разлики (по-малки грешки) спрямо идеалния уред.
Горната постановка е била двигател за техническия прогрес за подобряване на точността на уредите, за въвеждане на сериозни наказания за умишлено влияние върху уредите, за даване на право на специални лица да проверяват точността на уредите, без да са зависими от заинтересованите от търговската сделка. В тази насока в днешно време има много стройна международно изградена система за контрол на точност на измерванията. В това отношение България отново се проявява като крайно негативен пример.
4.Кой е заинтересован да се влияе на уредите ??? и това възможно ли е ???.
Видно от казаното по-горе за особеностите на реалните уреди е, че когато уреда за измерване, показва повече от идеалния уред (в рамките на допустимата му по закон грешка), то търговеца е облагодетелстван. За една и съща стока той ще получи по-голям паричен еквивалент. Обратното, ако уреда показва по-малко от идеалния уред (в рамките на допустимата му по закон грешка), то търговеца не е облагодетелстван, а е облагодетелстван неговия клиент. По време на проверката на уреда, той може да бъде настройван да показва повече или по-малко, като всичко това е в рамките на предписаната по закон или техническа спецификация грешна на измерване. Не трябва да се изключва и казуса, че уреда може да се настрои да показва и извън допустимата си грешка, ако лицето което му въздейства неправомерно е сигурно, че след него никой няма да провери уреда за доказване на неговата точност.
От горното става ясно, че търговеца е лице с определени интереси по отношение на показанията на уредите за измерване. За него е по-изгодно уредите да отчитат по-висока стойност на продаваната стока – т.е. той да получава по-висок паричен еквивалент. Обикновено клиентите му не си купуват собствени уреди за измерване, когато отиват да си купуват стока от търговеца. Те се доверяват на неговия уред, защото търговеца е бил винаги длъжен да покаже, че уредът му е проверен от независимо (не свързано с него лице с призната компетентност).
5.Какво се случва в днешно време в България по отношение на масовия потребител !!!
Към старите уреди от древността (кантар и метър), за измерване на паричен еквивалент, има и други уреди, изпълняващи подобни функции при разплащането между търговците от една страна, и от друга страна – фирмите потребители и гражданите. Става въпрос за отчитане на електроенергия на топлоенергия, на топла и студена вода, на течни горива и газ. В цял свят и у нас за тези цели се ползват уреди наречени: електромери, водомери, топломери, разходомери за газ и горива. До преди няколко години проверка на тези уреди се извършваше само от държавата, в лицето на Държавната агенция по метрология и технически надзор (ДАМТН). От 2005 Закона за измерванията се либерализира и даде право на частни фирми да проверяват уреди за измервания, по които се извършват търговски плащания.
Като европейска и международна практика това е правилно. Въпросът обществото (гражданите и фирмите) да имат право да упражняват контрол над лицата, който ще получат право да извършват независими проверки на уредите (това е вид услуга в полза на обществото). След като е получено правото за проверка дали оправомощеното лице качествено извършва възложената му работа. Още един път подчертавам огромното значение за качеството на проверката, от която на практика зависят търговските плащания.
Оказва се, че проверката на горните уреди в България основно се извършва от лица – получили право по Закона за измерванията, но 100 % свръзки с търговците на съответните описани по-горе стоки (виж файл 4). Това води до „малки”, но редовни ощетявания на фирмите и гражданите (потребителите) с масов характер на проявление. Те на пръв поглед са незабележими, но максимата за КАПКА ПО КАПКА – ВИР СТАВА е напълно вярна или както се казва във вестник „БАНКЕР“ от 15.02.2013 КИЛОВАТ ПО КИЛОВАТ-МИЛИОНИ СЕ ТРУПАТ. Всяка минута, всеки час, всеки ден, всяка седмица, всеки месец твой уред (личен или на фирмата) отчита „малко повечко” от консумираното в полза на търговеца, който ти доставя стоката.
6.Заключение.
Като завършек и една интересна подробност, потвърждаваща описаното по-горе. От 4-ти файл вече се е видяло, че ЧЕЗ е един от търговците, които от началото на 2008 година си проверяват сами собствените електромери, по които гражданите и бизнеса плащат потреблението на електроенергията. От тук може да се обяснят и някои високи сметки, за които много граждани сигнализираха по време на протестите. Те ги свързват с подмяната на „старите електромери“ с „нови електронни“ поставени от ЧЕЗ. Много вероятно е някой служител, от оправомощената лаборатория от ДАМТН за проверка на електромери, да се е „престарал в настройките“ !!! От там и гражданинът забелязва, че след подмяната с „нов по-точен електронен електромер“ на ЧЕЗ, сметките му са нараснали. НОВИНАТА е, че в края на 2012 година лабораторията на ЧЕЗ се e отказала доброволно от извършване на проверки, поради което ДАМТН издава съответна заповед (виж файл 9). Вероятно се е очаквало народното недоволство.
Приложени документи:
2-CEZ-BULGARIAN_PRESS_POOL_27.10.2008.pdf
3-Dokl-OPRAVOMOSH_16.04.2008.pdf
4-OPRAVOVOMOSHTENI-svarzani_lica-m.03_2008_reziume.pdf
5-BANKER_26.02.2011-prouchvane.pdf
6-BANKER_15.02.2013-prouchvane.pdf
7-NAR-opravomoshtavane_16.05.2006.pdf
8-NAR-opravomoshtavane_28.12.2012.pdf
9-OTNETO_OPRAVOMOSHTENI-31.01.2013.pdf
