Loading...
„Нека изнасяме работна ръка и екологични храни“, призовава някогашният журналист-международник в БНТ от времето на соца, а през последните 20 години успешен бизнесмен – Васил Василев, пред уважавания в. „Труд“ на 27 януари 2010 година. И споделя: „Хванах се за главата, когато видях как наши политически мъже, жени и експерти смятат да вадят държавата от кризата. От дискусията стана ясно само, че докато някои хора не спрат да дават напътствия, държавата ни ще бъде все в криза. Дъвкани и предъвквани неща, повечето повтаряни от десетилетия, все със същия ефект, понякога с различен знаменател в зависимост от това дали лицето е на власт, във или чрез опозиция. Ако трябваше да защитят тезата си, да речем, пред някаква международна конференция, сигурно щяха да ни напомнят случая „Р. Ж. пред Европейския парламент“. Как един не каза в дискусията: „Да развиваме например овцевъдството, защото… И затова ще отделим догодина 100 млн. лева.“… Президентът заключава, че икономиката ни е енергоемка. Ако не се лъжа още другарят Живков беше констатирал това през 70-те години на миналия век…Единствената констатация „на място“ беше на премиера – „никак не съм оптимист, че кризата ще си отиде„.
Такъв е коментарът на г-н Василев по повод на състоялата се на 22 януари дискусия в НДК „България – накъде след кризата“, проведена под егидата на българския президент Георги Първанов, сдобил се с печалния „ченгесарски“ ДС-псевдоним „Гоце“. Отделна тема е защо с такова закъснение „Гоце“ бе официализиран и дали всички „десари“, включително и журналисти – особено пътувалите и отразявали по „подходящ“ за времето си начин разни „горещи“ събития тук и там по света, са попаднали
в полезрението на комисията „Евтимов“
Призвана от закона да разкрие наистина тъмните тайни на досиетата. Във всеки случай – макар и също със закъснение, сред тях се нареди и това на споменатия днешен бизнесмен Васил Василев (чието име и фирми, барабар с оглавяваната навремето от „Гоце“ БСП, пак „случайно“ попаднаха и в списъка на ООН за нечистата търговия с петрол, въртяна от режима на някогашния иракски диктатор Садам Хюсеин). Към днешна дата обаче по-любопитното е друго – отговорът на г-н Василев на сакралния Чернишевски въпрос: „Що делать“? Какво предлага той – за да не изпада в положението на „мърморковец“, в условията на повсеместния финансово-икономически колапс, да стори българският кабинет „Борисов“: Първо – да натисне ЕС да отвори широко трудовия си пазар за нашего брата. Второ – след като, според г-н Василев, държавицата ни не може да е конкурентна нито с умрялата си индустрия, нито с бетонирания си туризъм – да вземе да изнася екологично чисти храни. Защото, заключава бизнесменът: „Българските зеленчуци, сортове пшеница, царевица и т. н. ще бъдат изядени от пришълците. Утре, когато вкусът на нашия домат отиде в небитието, ще дъвчем червеното му подобие с вкус на разкашкан картон или ще чупим зъби в ябълки с кора като орехова черупка. Но както ни учи Волтер: „Опасно е да си прав, когато Властта греши“.
И акуратно се е подписал на края: Васил Василев, основател на Съюза на работодателите в България. Звучи внушително нали. Още повече и цитираната от съюзния основоположник-работодател Волтерова сентенция. Така е – прав е г-н Василев. С дребни корекции обаче. Първата за неговото „първо“: Как точно премиерът Б. Борисов да накара колегите си примерно от Гърция и Испания – страни, докарани в почти предфалитно състояние от световната криза, да отворят още по-широко вратите си за
нашите гурбетчии по принуда
Същите, които и досега там упражняват нискоквалифицираните и ниско платените занаяти в строителството, берат маслини и лимони, гледат възрастни, болни и прочие?
Втората корекция на работодателската идея – за износа на екологичните, чисти, биологични домати, зарзавати и подобни селскостопански храни. Васил Василев да не би да си „верва“, че като дава акъл, уволнените му бивши бачкьори от някогашния хладилен завод „Антон Иванов“, преименуван на „Мраз“ – ядат екологичните домати с колците? Тия хладилничари – около две хиляди души в София, повечето работници в производството, успоредно с хладилници и компресори, са отгледали из родните си, съвсем близки до загиналия завод места – Чепинци, Локорско, Подгумер и т.н. – толкова зеленчук, колкото г-н Василев не е изял през живота си. Та на тъкмо тия хора, а и на поне още около 2000 души, работили в системата на хладилната индустрия – в Търговище, Симеоновград , Брезник и другаде из страната, Васил Василев би следвало честно да каже защо погина хранително-вкусовата ни и консервна промишленост, и заедно с нея неразделната й хладилна? И по-важното – има ли и той
принос в
тая скръбна „случка“
По съвпадение, или не, седмица преди спомената изява на г-н Василев от 27 януари във в. „Труд“, в предаването си „Неудобните“ по Канал 3 Маргарита Димитрова засегна въпроса с дългата съдебна сага между две изключително „уважавани“, според нея страни – виден юрист-конституционалист, наследник на фамилия, предявяваща реституционни претенции към част от терена на приватизирания софийски хладилен завод, и… Васил Василев, в качеството му на купувач. Поканената за участие в предаването адвокатка на въпросния юрист уточни, че е изчезнал правния анализ, който би трябвало да е основна част от извършената навремето раздържавителна процедура. Водещата г-жа Димитрова пък обобщи, че явно има „далавера“ в цялата история и заподозря в нея като основен двигател продавача – Агенцията за приватизация – държавната институция, вкарала в беля, както купувача, така и реститутите. Вероятно от чисто колегиално чувство към някогашния си колега-международник в БНТ г-н Василев, Маргарита Димитрова, макар и подчертавайки факта, че е възпитаничка на споменатия достоен човек и юрист (наследник на реституирания спорен имот), се опита хем лоялността й да е в рая, хем истината да е до края. И така „пропусна“ да зададе логичния въпрос: Кой в крайна сметка би имал интерес от „далаверата“ на приватизационната агенция – продавачът, заедно с купувачът, или….Светият Дух?
Преди шест години (на 12 юни 2004 г.) аз също потърсих отговора на този въпрос. Предлагам го на вниманието на читателите на „Форумът“, защото е повече от показателен. Изключително актуален и днес от „екологична“, „дългово-финансова„ „бизнес-идейна“ и всякакв гледна точка и… изглежда така:
3.6 МЛН. ДОЛАРА ПОТЪВАТ В ОЗОНОВАТА ДУПКА НА „БРАТЯ ВАСИЛЕВИ“
След серията природозащитни атракции, спретнати през 2004 г. от ведомството на екологичната министърка Долорес Арсенова, дойде ред и на гвоздея в програмата. В тандем с Българския икономически форум, на 8 и 9 юни екоминистерството бе домакин на втория поред Международен бизнесфорум, преминал, както и миналогодишният, под амбициозния надслов „Инвестиции в околната среда за по-добър живот“. Чудесен лозунг. Бедата е, че вярващите в неговата материализация авторитетни наши и чуждестранни участници в мероприятието си нямаха и хал хабер за съдбата на екологичния подарък от 10.5 млн. щ. долара, потънал залудо в пясъците на една индустриална пустиня. Тъкмо в такава неуютна територия се е превърнала днес българската хладилна промишленост. Въпреки че точно преди десет години слънцето милостиво огря пет водещи предприятия от този бранш.
Това се случи през есента на 1994 г., когато у нас бе даден стартът на стратегически проект, свързан с програмата за поетапно ограничаване на потреблението на озоноразрушаващи вещества. Тогава с благословията на Световната банка и Международната банка за възстановяване и развитие от Глобалния доверителен фонд за околната среда на България бе отпусната безвъзмездна помощ в споменатия размер от 10.55 млн. щ. долара. Така нареченият „гранд“ бе под формата на машини и съоръжения, необходими за задължителното преустройство (наложено в световен мащаб), на наличните производствени мощности на страната за работа с новите, безопасни за озоновия слой, фреони. Важно е да се отбележи също така, че получател и гарант за използването на помощта по предназначение е не кой да е, а българската държава в лицето на нейното Министерство на околната среда. В сключеното със Световната банка споразумение изрично са записани две клаузи от съществено значение. Първата гласи, че: „Получателят декларира своята обвързаност с целите на проекта и че ще работи за неговата реализация с прилежащо усърдие и ефективност, в съответствие с необходимите административни и финансови умения.“ Другото важно условие е държавата да „потвърди пред банката жизнеността на всяко едно от участващите в проекта предприятия въз основа на анализи на неговото финансово и фактическо състояние“.
В групата на късметлиите
попадат заводите за производство на хладилна техника „Мраз“ – София (обновен с модерни линии на стойност 3.6 млн. щ. долара), сливнишкият „Фриго“(съоръжения за 1 136 667 долара), „Брист“ – Брезник (877 315 долара), „Климат“ – София (1 132 011 долара) и Институтът по хладилна техника, чиято модернизация е струвала 1 267 017 долара. Отделно в екологичния проект на Световната банка са включени още три предприятия – благоевградското поделение на „Инкомс Телеком холдинг“ – „Електроника и механика“ (глътнало 687 339 долара), фабриката за производство на автобусни седалки „Възход“ в с. Трудовец (644 475 долара) и лагерният завод на ВМЗ – Сопот, получил съоръжения за 937 326 долара. Така, заедно с дължимите такси по доставките на новата техника в размер на 307 349 долара, общата сума на проекта се закръгля на 10. 55 млн. долара.
Лошото при тези хубави пари
обаче е, че явно не са налети там, където трябва. Доказва го днешното състояние на повечето от изредените фирми, което съвсем не е цветущо. С благополучие поне не може да се похвали някогашният флагман на българското хладилно производство, взел и най-голям пай от безвъзмездното екологично дарение на Световната банка – столичния завод „Мраз“. А точно той уж случи на добър приватизатор. На 20 декември 1996 г. тогавашният шеф на АП Веселин Благоев продаде срещу 1 млн. долара, платими в брой, 67% от капитала на дружеството на консорциума от купувачи. Той бе сформиран от Brookway Inwestment, Vassilev International, „Братя Василеви“ ООД и „Българо-иракски консорциум“ АД, всичките представлявани от бившия журналист-международник (добре познат на българите от телевизионния екран) и сегашен авторитетен бизнесмен – Васил Панайотов Василев. Така че на практика той поема и изпълнението на записаните в приватизационния договор ангажименти – в срок до пет години от сключването на сделката да инвестира в „Мраз“ 1 млн. долара, да съкращава по утвърден план заварените там 850 работници (като до 2001 г. бройката им е закована на 500) и което е най-важното – да погаси задълженията на завода в размер на 2 млн. щ. долара. Нещата с инвестициите изглеждат наред, независимо от твърденията на мнозина
зловидници на Васил Василев
че той е успял да отчете като свои вложения безплатните съоръжения, доставени по екологичния проект на Световната банка. Дори и да е имало подобна машинация, следприватизационният контрол не я е засякал. За сметка на това е наложил солидна глоба на купувача на „Мраз“ заради неизпълнението на обещаната от него програма за трудова заетост. Според предоставената на в. „БАНКЕРЪ“ справка от Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) за пълния провал на тази програма собственикът на завода е санкциониран с 1 296 132 лева. Начислените неустойки не са платени доброволно и агенцията е завела съдебно дело срещу неизправния приватизатор Васил Василев, който освен всичко друго е и председател на Сдружението на работодателите.
По-голямо внимание обаче заслужава твърде
мъглявата картинка около ангажимента, поет от „Братя Василеви“
за погасяването на задълженията на предприятието. От АСК поясняват, че в приватизационния договор не бил посочен конкретният размер на дълга. Там просто било записано, че купувачът ще погаси задължения на дружеството… до 2 млн. щ. долара. Колко точно – един Господ знае. Освен това в контракта изобщо не се казвало в какъв срок трябва да стане издължаването. Подобни „обтекаеми“ екстри, облагодетелстващи някои купувачи, съвсем не са рядкост в българската раздържавителна практика. Все пак за изясняването на загадката с борчовете на „Мраз“, както ни уведомиха от АСК, са направени две неща – през тази седмица (бел. ред – 7 – 12 юни 2004 г.) е сформирана работна група и е изпратено официално запитване до продавача на завода, т.е. до АП. Защото тя не е предоставила на Агенцията за следприватизационен контрол не били предоставени никакви архивни материали по сделката. АСК е получила самия приватизационен договор, но без приложения към него списък за дълговете на „Мраз“. Тъжното е, че той оглавява класацията на АСК за 2002 г. на дружествата с влошено финансово състояние – нареден е на първо място в списъка от 14 фирми, сред които са и авиокомпания „Балкан“, „Горубсо“ – Мадан и „Мадара“ – Шумен.
Според запознати, тъкмо на закъсалото шуменско автомобилно предприятие „Братя Василеви“ са продали през март 2004-а целия инструментален цех на софийския хладилен завод. Говори се още, че самият той върви към ликвидация – разпродавали се ценни машини и съоръжения с цифровопрограмно управление. Търсел се купувач дори и за линии, стендове и зарядни станции, доставени по проекта на Световната банка. Изказват се и опасения, че въпреки високата си цена от 3.6 млн. щ. долара те можело да бъдат продадени даже и като скрап.
Впрочем действията на собственика на „Мраз“ са съвсем логични. През декември миналата година (бел. ред. – 2003-а) Васил Василев обяви, че на територията на предприятието ще построи
„Град в града“
Става въпрос за суперлуксозен и изцяло газифициран жилищен комплекс с магазини, офиси, кино, спортни площадки, ресторанти, подземни и надземни паркинги на няколко нива и прочие неземни екстри. Реализацията на мащабния проект трябваше да започне в началото на 2004 година и да приключи през 2006-а. Но все още първа копка няма, защото порутените и запуснати халета на завода не са съборени. Освен това не е отправена и съответната молба до Министерството на регионалното развитие и благоустройството за преотреждане на терена от сегашното му промишлено предназначение в зона за жилищно строителство. Както уточниха архитектите Венета Панова и Деян Златевски от ведомството на строителния министър Церовски, подобно искане при тях не е постъпвало. Други техни колеги пък, пожелали анонимност, се чудят какъв луксозен комплекс може да се смеси в едно каре от около 60 декара, заключено между жп-линиите, мръсната сливнишка река, която влачи отпадъци от екарисажа на близката „Родопа“ и трамвайната линия по ул. „Индустриална“, зад която „приятно“ стърчи коминът на крематариума на Софийските централни гробища?
Лаконичен бе и коментарът на двама експерти от екологичното министерство. Началникът на кабинета на министър Арсенова – Тодор Карастоянов, и изпълнителният директор на Агенцията по околна среда Димитър Георгиев заявиха, че не случайно сега по линията на ИСПА и на други програми се отпускат средства за екологията само на инфраструктурни обекти, които са публична държавна или публична общинска собственост. В противен случай, дори и да се дадат на държавно предприятие, след неговата приватизация никой не можел да диктува на собственика да използва парите по първоначалното им предназначение. Според Карастоянов по-нататъшната съдба конкретно на безвъзмездната екологична помощ, предоставена на завод „Мраз“, би трябвало да е описана в приватизационния му договор. Само че с такива „подробности“ продавачите на държавната собственост явно не обичат да се занимават.
А ето и какво е казал преди шест години по щекотливата тема самият Васил Василев, собственик на реално фалиралия днес завод „Мраз“ и основоположник на работодателския български съюз:
СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ КОНТРОЛЬОРИ СА ПОДХОДИЛИ КЪМ НАС ДОСТА РАЗБОЙНИЧЕСКИ
Г-н Василев, седем месеца изминаха от презентацията на вашия проект за изграждането на комплекса „Град в града“, която бе почетена и от столичния кмет Стефан Софиянски. Можем ли скоро да очакваме и първата копка на обекта?
– Преди броени дни приключи конкурсът за избор на т.нар. проджект мениджър – предприемачът, който от името на инвеститора ще следи целия процес, така че той да бъде изпълнен максимално добре, най-евтино и най-правилно. Защото ви е ясно, че инвеститорът не може да следи дали строителите слагат качествен цимент, или не. Неговата работа е да плаща, за да добие проектът искания вид.
Има ли проблеми с финансирането му?
– Не, не. Цялата му стойност ще е около 16-18 млн. евро.
А досега колко са вложени, вероятно сте платили на проектанта?
– Както може би знаете, конкурсът за проектант бе спечелен от американската компания – „Гауди Стивън Лийч“, а за предприемач избрахме британската „Вектор“, която мениджираше и строителството на новата сграда на РВД. Проектът се развива добре. Предизвиква много голям инвестиционен интерес. Комплексът ще е разположен на около 60 декара, като за жилищната част са предвидени към 30 хил. кв. метра, за офисите – 10-15 хил. кв. метра, а останалото ще бъде за обществено ползване – магазини, кина, боулинг зали…
Откъде идват парите за цялото това удоволствие?
– Парите се осигуряват основно от „Братя Василеви“, като в момента тече изборът на съинвеститори, които ще бъдат наши партньори…
Конфеденциални ли са имената им?
– Да.
Кажете поне с каква част ще участва вашата фирма?
– Това е въпрос на преговори, но участието ни във финансирането ще е значително.
Значи няма връщане – хладилният завод, който приватизирахте през 1996 г., ще бъде съборен и на негово място ще почнете градежа на новия комплекс. Нямате ли обаче притеснения по отношение на терена – от една страна, е на две крачки от центъра на София, но, от друга, е в плътна близост до жп трасе, граничи със столичния екарисаж и разкрива гледка към крематариума на Централните софийски гробища?
– Нямаме никакви притеснения, защото ще предложим нещо, което не съществува в България. Една жизнена среда, която да задоволи всичко това, което хората имат и биха искали да имат на едно място – и детската градина, и поликлиниката, изцяло газифициран комплекс, което също никъде го няма в България.
Ще съблазните ли с тези екстри платежоспособния софиянец, тъй като редовият няма пари даже за панелна гарсониера в „Обеля“?
– Това е пазар.
А с „Мраз“ какво ще стане?
– Ще го местим в провинцията, защото фабриката има бъдеще.
Има, ама се твърди, че в нея днес почти никой не работи. Хората са съкратени, заради което от Агенцията за следприватизационен контрол са ви начислили една солена неустойка от милион и кусур лева? Някак не ви върви като председател на Сдружението на работодателите да се издънвате тъкмо по отношение на изпълнението на програмата за трудова заетост?
– Програмата не се е издънила…
Но срещу вас, като неизправен купувач на „Мраз“, се води съдебно дело…
– Това са ви казали от агенцията. Нашата позиция е съвсем различна. Те са подходили доста разбойнически. Първо, по отношение на трудовата заетост имаме подписан от тях протокол, който ни разрешава да направим това, което искаме – тоест да намалим състава на работещите с определен процент…
За анекс към приватизационния договор ли говорите?
– Да. Той влиза в сила, при положение че е подписан от синдикална организация. И той е подписан от такава. Това е синдикатът „Промяна“ в завода. Другите профсъюзи не бяха съгласни, но по това време нямаха свои структури в предприятието.Така че от наша гледна точка нещата са безупречни и Агенцията за следприватизационен контрол не може да има никакви претенции към нас. Има нещо друго обаче – един опасен прецедент, заради който ние години вече се съдим. Част от имотите, които Агенцията за приватизация ни е продала и ние сме купили, на практика впоследствие са национализирани от държавата. Това е скандал. Държавата в лицето на областния управител на София е действала абсолютно безнаказано и незаконно.
Разяснете този въпрос – кога всъщност е станало това?
– Става дума за терени и имоти, които са собственост на „Мраз“ и които влизат в правния анализ, в оценката и в приватизационния договор. Но една година след сключването на сделката имотите са деактувани (бел. ред – през 1997 г.) със заповед на тогавашния областен управител на София Васил Маринчев. Напълно самоволно и абсолютно незаконно той ги актува на министерствата на образованието и на екологията.
Преди четири години вие заявихте, че „Мраз“ работи и е едно от малкото предприятия, които изнасят индустриална продукция за ЕС. Продължава ли да го прави и сега?
– Ами аз и днес изнасям – агрегати за Ливан, хладилници и много минибарове, защото сега това се търси.
Колко души работят в момента? Говори се, че са около трийсетина, без да се брои администрацията, чистачките и охраната.
– Мисля, около сто-сто и двайсет.
И как върви производството, кажете конкретни цифри.
– Трудно е, защото са нарушени структурите в рамките на цялото стопанство на страната. Но ние имаме три големи предимства, които човек трудно може да не забележи – квалифицирани работници, прекрасни машини и пазари. Кои са недостатъците – това са разкъсаното производство, което не създава възможност на територията на завода да се създаде такава модерна организация на производство, която да доведе до напълно затворен цикъл. И с преместването на предприятието ще се помъчим да разрешим точно този проблем.
Това е сериозна работа, г-н Василев – да построите на практика завода наново и плюс това да изградите луксозен жилищен комплекс. Тази мащабна операция изисква много пари. Имате ли пари за нея? Още повече като отчитаме както стагнацията в страната, така и факта, че от 1996 г. насам, когато приватизирахте „Мраз“, заводът върви на зле. Как да ви вярваме?
– Слабо ме интересува дали вие ми вярвате, или не…
Извинявайте, но не става въпрос дали лично аз ви вярвам, а дали ще убедите във възможностите си всички онези хора, които знаят за вашата бизнес активност. Така че аз не ви искам ключа от квартирата, а питам доколко са сериозни намеренията ви и доколко са финансово подплатени?
– Това, което говоря, е сериозно и важно. Единият от вариантите е провинцията – търсим място, където можем да отидем. Община, която да ни предложи добри условия, където да пренесем фабриката.
Кажете при това положение каква ще е съдбата на съоръженията, доставени на „Мраз“ по линията на екологичния проект на Световната банка? В договора с финансовата институция няма ли никакви забранителни клаузи за продажбата или евентуалното нарязване на тази техника, струваща 3.6 млн. щ. долара на скрап?
– Ами питайте тия, дето са го правили договора – чиновниците.
Последният въпрос г-н Василев, който ви задавах преди четири години, но който явно продължава да е актуален и сега, е – погасен ли е наистина дългът от 2 млн. щ. долара на „Мраз“? В Агенцията за следприватизационен контрол липсват документи, че сте изпълнили този си ангажимент.
– Дългът отдавна е погасен – 1997-а или 1998 г., така, както пише в приватизационния договор. Този ангажимент аз вече съм го забравил.
Коментарите са излишни – забравете и вие този приватизационен филм и …обичайте главните актьори…
