Loading...
Както и очаквах, постовете ми за значителното повишение на доходите в България от членството ни в ЕС предизвикаха остра полемика. И това е напълно естествено, защото средата на живот е меко казано далеч от перфектна. Целта беше да се покаже, че въпреки лошото управление и огромна корупция, свободното движение на хора, стоки и капитали е огромната ценност, която движи страната ни напред. Заради това средната заплата през 2006 г. е била под сръбската, а днес е над нея. Оставаме най-бедните в ЕС, но икономиката ни е вече 66% от средното за съюза, през 2007 г. беше под 40 процента. Така че дебатът дали да сме членове на Европейския съюз за мен е глупав и излишен – естествено, че трябва да сме членове.
За да минем на по-високата скорост и да не бъдем вечните последни обаче е нужно добро управление. Четох сравнение последната седмица за ползите от съюза, които се изчерпваха с това, че получените субсидии са повече от членския внос. Тези сравнения са също много глупави. Защото с навлизането на милиарди грантове навлезе и гранде корупцията. И окупирането на властта от няколко велики комбинатора. Борисов и Пеевски най-вече. Те разпределят порции, съблазняват медии, решават кой бизнес да монополизира даден бранш като получи огромни безплатни пари. Това развращава средата и вината идва баш от Брюксел. Защото на чиновниците там, воглаве с Урсула, са им нужни гласовете на евродепутатите на Борисов и Пеевски. И гласът на българското правителство, когато трябва да се вземат единодушни решения.
Дебатът и вайканията как сме били изпуснали милиарди по тази или онази програма, са идиотски. Важната тема около еврофондовете е ползваме ли ги ефективно, така че да дадат тласък на икономиката. Или цялата държава се мафиотизира покрай тях. От 2007 г. насам отговорът е второто. Това е изключителна хранителна среда за недоверието към ЕС. Ако си мълчим, в един момент мнозинството ще бъде отвратено от него, въпреки огромните ползи, за които пиша в началото.
Затова и главният враг на България в ЕС не са Възраждане и Костадинов. А тези, които им създават среда да консумират недоволството. Воглаве с Борисов и Пеевски. Не е само България така. Унгария на Орбан върви трайно към опашката по доходи. Но има и друг път. На Полша и Чехия например, които изпреварват по развитие някои страни в Западна Европа.
Между другото, влизането в еврозоната също крие огромни комуникационни рискове. Едва ли не се тръби, че моментално ще станем по-богати с това. И какво правим, когато това не се случи, защото такъв непосредствен ефект от членството няма да има? Отново разочарование, че елита е обещал планини от богатства, а тях ги няма. Защото ще се помни само закръглянето на цените нагоре.
Та въпреки много лошото управление, България върви напред. Нормалните бизнеси дърпат, износа е несравнимо по-голям, от когато и да било в историята. Наши фирми са сред лидерите в отделни браншове. Но тапата на популизма, на зависимостите, на непазарният подход в какво ли не, е много тежка и изглежда непреодолима. Още повече, че то няма и идеи за преодоляването на проблемите извън още популизъм и празни думи. България може, но си трябват много усилия.
