Loading...
Илън Мъск обръща палачинката по отношение на бюджета и според мен е прав. Няма никаква воля от страна на администрацията наистина да ореже разходите, независимо какво говорят нейните представители, които циркулират с високо обращение в местните медии. Буквално няма по-добър момент от сега да се орежат разходите. Предвид очакваните динамики пред икономиката и mid-term elections, които е невероятно да запазят позициите на републиканците, в бъдеще ще става все по-трудно.
Бюджетните дефицити са симптом на Вашингтон (и на Европа, но това е друга тема), независимо кой е в Белия дом, за жалост. Демократите няма какво да се коментират, при тях по презумпция е ясно, че ще харчат, а в настоящия си вид – и че ще водят войни. Последните също са много скъпо начинание.
Да погледнем към Роналд Рейгън – президент, който категорично разбира много по-добре икономиката от почти всички свои колеги. Идва с обещанието да понижи разходите (дори нарича някои политики на предшественика си Картър „пълно фиаско“ и правилно ги обвинява за инфлацията), но добавя 1,6 трлн. долара към дълга.
Другите републиканци между него и Тръмп – Буш баща и син, добавят съвкупно още 5,4 трлн. долара към дълга (1,2 + 4,2 трлн.).
В момента дългът на САЩ е почти 37 трлн. долара. Прогнозите са след 4 години да надхвърли 40 трлн. С този темп петилетката ще бъде преизпълнена само за две години. А тук трябва да се вземе предвид нещо важно – не само какъв дял от бъдещите бюджети ще отива за обслужване на дълга, но и динамиките на лихвата. Ако при 2-годишните облигации лихвеният процент беше категорично под 1% в периодите 2011-2016 г. и 2020-2021 г., днес тя е 3,95%. Това е ръст от 4 пъти!
От една страна, по-скъпото емитиране на нов дълг и рефинансиране на стар (защото той никога не се плаща истински, иначе дългът нямаше да е до небето) автоматично означава още по-високи разходи по обслужването му в бъдеще. От друга, няма гаранции, 3,95% ще е най-високата стойност на лихвите. За сравнение, преди Голямата рецесия, през 2006 г. 2-годишните облигации идваха с лихва от над 5,1%, а до 2000 г., с някои малки изключения, лихвата по 2-годишните рядко пада под 5%.
